— Възможно е. И крайно непредсказуем, защото не беше някой друг, а Нед Блънди, който се пожертва и умря за владетеля, презиран от него, като позволи да се осъществи реставрация на същата тази монархия, на която се бе противопоставял през целия си живот.
Можех само да се взирам в него, след като чух невероятната история. Като видя смайването ми, Търлоу се усмихна и вдигна рамене.
— Вероятно е бил човек на честта, който е вярвал в справедливостта и не е откривал такава в убийството. Очевидно сър Джеймс не го е посветил в намеренията си. Не мога да дам смислено обяснение на подбудите му, а и не е нужно. Блънди беше отличен войник и верен другар, но никога не съм чувал да е убивал без нужда или да е проявявал жестокост към враговете. Уверен съм, че е бил щастлив да спаси живота на Престкот, но не и да му съдейства за убийство, та макар набелязаната жертва да е бил кралят.
— Ами сър Джеймс? Защо не го убихте? Мислех, че това ви е любимият метод за решаване на всички въпроси.
— Не беше лесно да бъде убит. На преговорите присъстваха малко хора и охрана почти нямаше, така че нямаше кого да пратим да го гони. Заради безопасността бяхме заложили повече на тайната, отколкото на силата. Ето защо след нападението си сър Джеймс се спаси без особени затруднения. Всеки ден прекарвахме в напрежение и очаквахме той да огласи каквото бе научил. И от двете страни го преследвахме с всички сили, но без полза. Не можехме да обявим престъплението му, тъй като бихме разкрили предмета на преговорите си, и единствената ни надежда бе да го очерним, та като проговори, никой да не му повярва. Самюъл, както обичайно, се зае с подправянето на писма и сред привържениците на краля се намериха достатъчно такива, които да бъдат подкупени, та да не се ровят и да не разузнават прекалено. Престкот избяга зад граница и там умря. Ирония на съдбата: той извърши върховното предателство към своя крал, но бе невинен в другите престъпления, които му се приписаха.
— И така, затрудненията останаха зад гърба ви.
— Не. Ни най-малко. Той не би се решил на тъй отчаяна крачка само въз основа на думата на Нед Блънди. Настоявал лично да види доказателства и Нед му ги представил.
— Какви доказателства?
— Писма, паметни записки, дипломатическа кореспонденция, извлечения, дати на срещи и имена на присъстващите. По много от всичко.
— И не се е възползвал от тях?
— Не — усмихна се тъжно Търлоу. — Бях принуден да заключа, че не са били у него, че Нед Блънди ги е потулил някъде заедно с ключа за шифъра, с който бе скрито съдържанието им.
— Следователно той е бил човекът, когото Самюъл споменава, така ли?
— Да. Малко преди смъртта си Блънди за последен път посетил семейството си. Логично е да се приеме, че е оставил пакета у тях. За такова нещо не е можел да разчита на никого друг, дори на старите си другари по оръжие. Много пъти нареждах да обискират дома им, но хората ми не откриха нищо. Ала съм уверен, че момичето и майка ѝ единствени са знаели къде е скрит пакетът. Блънди беше твърде разумен, та да довери такава тайна на странични хора.
— А те са мъртви. И вече не могат да кажат къде е той.
— Именно. Но пък не могат да разкажат и на Джак Престкот. — Търлоу отново се усмихна. — И това е голямо облекчение за всички. Защото ако у него се окажеха тези улики, би могъл да настоява за графска титла и за половин графство към нея, а кралят би му ги дал. И Кларендън би паднал мигом.
— И вие обещахте на Престкот, че ще му дам тези документи?
— Казах само, че ще му дадете някои сведения. И напълно сте в състояние да го сторите, след като вече ви ги съобщих.
— Вие вече разполагате със сведенията, търсени от Престкот.
— Не. Но ще бъда абсолютно откровен и ще кажа, че се досещам в какво се състоят.
— И решихте да не ми го казвате, за да обрека това момиче на смърт.
— Така е. Бих предпочел да получа книжата на Блънди, за да ги унищожа. Но тъй като надеждата за това бе малка, прецених, че е по-добре никой да не се добере до тях. Ще поставят под заплаха безопасността и положението на твърде много хора, включително на мен самия.
— Принудихте ме да извърша убийство заради собствените си цели — промълвих унило, ужасѐн от жестокостта на този човек.
— Предупредих ви, че властта не е за чувствителни, докторе — отвърна тихо той. — А и какво изгубихте вие? Търсите начин да отмъстите на Кола и покровителите му и благодарение на Престкот това ще ви се удаде.
Той даде знак да повикат Престкот и младежът влезе, сияещ от самодоволство, много горд от това колко е хитър. Аз във всеки случай бях уверен, че то няма да трае дълго. Съгласих се да го отърва от съд, но разбирах, че сведенията, които щеше да чуе от моята уста, щяха да са най-суровото наказание за него. При това не бях в настроение да го щадя.