Когато ставаше дума за наистина важни дела, господин Бенет нямаше навик да прикрива същността зад изискани похвати и тънки намеци. Той ме представи като свой подчинен и аз се поклоних, а после без заобикалки обяви, че имам да докладвам за въпрос от извънредно значение. Кларендън присви очи, припомнил си кой съм.
— Учуден съм, че ви срещам в подобно обкръжение, докторе. Изглежда сте способен да служите на много господари.
— Служа на Бог и на правителството, милорд — отвърнах. — На Бог, защото така повелява дългът ми, а на правителството, защото бях помолен. Ако услугите ми не бяха поискани, на драго сърце бих си изживял живота в приятна анонимност.
Той остави този отговор без внимание и закрачи из стаята, в която ни прие. Господин Бенет мълчеше, а лицето му изразяваше едва скривана тревога. Беше наясно, че цялото му бъдеще зависи от това как ще се проявя в словесния дуел.
— Намирате ли ме дебел, господине?
Въпросът очевидно беше адресиран към мен. Лорд-канцлерът се спря насреща ми с ръце на кръста и задъхан от усилията, които му бяха стрували няколкото крачки.
Погледнах го право в очите.
— Разбира се, че да, милорд.
Той изсумтя с удовлетворение, после докрета до креслото си, седна и с жест позволи и на нас да направим същото.
— Мнозина са ме гледали също както сега вие в очите и са се клели, че имам поразителна прилика с Адонис — отбеляза той. — Очевидно високата длъжност крие такова очарование, че е способна да изопачи зрението. Такива хора изпъждам незабавно. А сега, господин Бенет, кажете кое ви накара да преодолеете отвращението си от мен. И защо доведохте със себе си този господин.
— С ваше позволение, ще предоставя на доктор Уолис да ви запознае с въпроса. Той разполага с всички нужни сведения и ще ги изложи много по-добре.
Канцлерът се обърна към мен и аз отново предадох възможно най-сбито същината на проблема. Длъжен съм да си призная всичките слабости: повествованието ми ще е лишено от всякаква полза, ако се придържам към маниера на италианеца и пропускам онова, което хвърля сянка върху мен самия. Не разказах на Кларендън за Сара Блънди.
Вече бях привикнал към онова, за което говорех, и фактите бяха престанали да ме смайват. И все пак бе поучително да видя как по-обикновени хора (ако ми е позволено за кратко да характеризирам лорд-канцлера като такъв) възприемат обвинения, очевидни за мен. Лицето на Кларендън застина и пребледня, докато излагах хода на моето разследване и изводите си, устните му се стиснаха гневно и накрая дори нямаше сили да погледне човека, донесъл му тези новини.
Когато приключих, настъпи дълго, много дълго мълчание. Господин Бенет не пожела да заговори, а лорд-канцлерът явно не беше в състояние. Аз, от своя страна, сметнах мисията си за завършена — бях съобщил изводите си на онези, в чиито ръце бе властта да предприемат мерки. Съзнавах тежестта на думите си и отново бях поразен от ужасяващата им мощ, защото думите могат само за времето от едно мигване да свалят от власт важни личности и няколко фрази постигат повече, отколкото цяла армия за година. Хората висят пред ближните си на тънката паяжинка на своята репутация, която е тъй крехка, че и от дъх може да се разпадне.
Накрая Кларендън прекъсна мълчанието си и ме подложи на най-строгия и щателен разпит, който съм преживявал някога. Беше адвокат и като всички от съсловието си нищо не обичаше повече от това да блесне с дарбата си при разпит, който продължи повече от половин час, и на всички въпроси аз отговарях възможно най-точно и без раздразнение. Отново ще бъда откровен: макар че в по-голямата си част отговорите ми го удовлетворяваха, той безжалостно диреше несъответствия в разказа ми и всички слаби места в него скоро бяха открити за по-нататъшно разглеждане.
— И така, доктор Уолис, вярването ви във военните способности на господин Кола…
— Основава се на разказа на търговец, който го е откарал от Кандия във Венеция — отвърнах. — Търговецът нямаше никаква причина да ме лъже, тъй като не знаеше за интереса ми към венецианеца. Той не принадлежи към благородното съсловие и все пак го смятам за надежден свидетел. Разказа ми каквото е видял и чул, и изводите ми в никой случай не почиват само върху неговите впечатления.
— А връзката на господин Кола с радикали?
— Изцяло се потвърждава от осведомителите ми в Нидерландия и от моя слуга. В Оксфорд господин Кола също не се забави да влезе във връзка със семейство, което има скандална слава.