— Заради това ли е всичко? Обсъждахме много неща.
— Включително засада на пътя за Корнбъри.
— Както схванах, английските пътища са пълни с опасности за непредпазливите.
— Ще отречете ли, че оставихте бутилка с отрова в нея, за да я изпия онази вечер в Новия колеж?
Тук търпението му явно се изчерпа.
— Доктор Уолис, започвате силно да ми дотягате. Питате ме за нападение над сър Уилям Комптън, при все че виновникът за престъплението е Джак Престкот, който така или иначе призна вината си със своето бягство. Питате ме за смъртта на доктор Гроув, без оглед на факта, че момичето не само бе обесено за стореното, а и доброволно си го призна. Питате за разговори относно сигурността на лорд Кларендън, докато аз се намирам в Лондон съвършено открито, а лорд-канцлерът си е жив и здрав — да му даде Бог много дни. Какво целите с всичко това?
— Ще отречете ли, че убихте слугата ми Матю през март тази година в Лондон?
Той отново изобрази недоумение.
— Отново не ви разбирам. Кой е този Матю?
Явно на лицето ми се е изписал силен гняв, защото той за пръв път ме погледна с тревога.
— Отлично ви е известно кой е Матю. Младежът, когото така великодушно взехте под крило в Нидерландия. Онзи, когото сте поканили на угощението си и сте развратили. Същия, когото сте срещнали в Лондон и хладнокръвно сте убили, когато той очакваше от вас единствено обич и приятелство.
Тук дръзкото лекомислие на Кола се изпари и той се загърчи като риба, само и само да не се сблъска лице в лице със своето двуличие и малодушие, които сам съзнаваше.
— Помня един младеж от Хага — каза. — Но не ми се представи под името Матю. Възмутителното обвинение в развращаване няма дори да удостоя с отговор, защото не проумявам откъде се е взело, а колкото до убийството, просто го отричам. Признавам, че скоро след пристигането ми в Лондон ме нападна човек, който искаше да ме обере. Признавам, че се защитавах с всички сили и избягах при първа възможност. Кой е бил нападателят и в какво състояние се е намирал, след като се разделихме, не ми е известно, ала не мисля, че получи тежка рана. Ако някой е умрял, то много съжалявам. В случай че е бил същият онзи младеж, отново съжалявам, но уверено мога да кажа, че не го разпознах и никога не бих му навредил, ако знаех, че е той, колкото и да се беше провинил. Но ви съветвам в бъдеще да си подбирате слугите по-внимателно и да не наемате хора, които си добавят към заплащането с нощни обири.
Жестокостта на думите му ме прониза, както кинжалът бе пронизал шията на Матю, и в този момент съжалих, че нямам у себе си нож или по-голяма свобода на действията, или душа, способна на убийството на ближен. Но Кола прекрасно знаеше как ме ограничават обстоятелствата, усети го още при появата ми и си позволяваше да ме дразни и измъчва.
— Внимавайте с приказките, господине — процедих, като едва овладявах треперенето на гласа си. — Ако пожелая, мога да ви причиня голяма вреда.
Но за момента това бе празна закана и той вероятно също го усети, защото се разсмя безгрижно и презрително.
— Ще сторите каквото ви наредят господарите ви, докторе. Както е с всички нас.
Четиринадесета глава
Разказът ми отива към края си. Всичко останало чух от втора ръка или видях като наблюдател и не възнамерявам да коментирам пространно въпроси, които е по-добре да оставя за други. Ала на следващия ден бях на пристанището, когато доведоха Марко да Кола при кораба. Видях пристигането на каретата и как италианецът с безгрижна походка мина по трапа към палубата. Той дори ме забеляза, усмихна се и отправи подигравателен поклон в моя посока, преди да се скрие надолу.
Не изчаках отплаването на кораба, а се качих в моята карета и се отправих към дома. Заминах за Оксфорд чак след разговор с капитана на кораба, който лично ме увери, че Кола и багажът му са изхвърлени зад борда на петнайсет мили от брега и то при такова вълнение, че не би могъл дълго да се удържи на повърхността. Макар и да бях постигнал отмъщението си, то не ми донесе удовлетворение и минаха няколко месеца, преди да си върна спокойствието. Но не и щастието.
След време господин Бенет, сега вече лорд Арлингтън, настоя отново да се върна на служба. Нежеланието и съпротивата ми се оказаха безсилни пред неговото настояване. През месеците помежду се бе случило много. Съюзът между Кларендън и Бенет изтрая достатъчно дълго, та и двамата да постигнат целите си. След провала на плана му за убийство, при настойчивите слухове, че не след дълго дъщерята на Кларендън ще седне на английския престол, плюс постоянния тормоз срещу неговите хора Бристол рискува всичко и се опита да се домогне до отстраняване на Кларендън от поста му, като го обвини пред парламента в държавна измяна. Това предизвика единствено присмех и пренебрежение и Бенет се разграничи от този ход на своя покровител. С какви уверения в подкрепа е прилъгал Бристол, за да го подтикне към такова действие, не ми е известно. Негово Величество бе толкова оскърбен от опита да бъде свален неговият министър, че отпрати Бристол на континента. Позициите на Кларендън се укрепиха и Бенет получи своята награда, като привлече в своя лагер бившите приближени на Бристол. На надеждите за съюз с Испания бе нанесен съкрушителен удар и такъв повече не се обсъждаше.