Съгласието между Кларендън и Бенет нямаше как да продължи дълго; това и на двамата бе ясно, а и целият свят разбра как завърши всичко. Лорд Кларендън, най-добрият служител, който кралят бе имал някога, бе принуден да се оттегли в изгнание във Франция, където изживя дните си в нищета, съкрушен от неблагодарността на владетеля, от коравосърдечието на някогашните си приятели и от открития преход на дъщеря си към католицизъм. Бенет се издигна и зае мястото му, но след време и той се лиши от власт, свален от друг, както той самият бе свалил Кларендън. Това е то политиката и такива са политиците.
Във всеки случай за известно време моите усилия опазваха кралството — недоволните, макар и богато финансирани от Испания, не можеха да постигнат нищо при решителните мерки на правителство, неотслабвано от разкол в собствените си редове. И дори след толкова много години не спирам да си припомням ужасната цена на тази победа.
Причина за всичко стана желанието да накажа човека, който ми причини такава скръб. А сега откривам, че този мой враг, когото мразех също толкова силно, колкото обичах Матю, ми се е изплъзнал и се е спасил от гнева ми. Извърших позорни дела и все пак се лиших от отмъщението си. В сърцето си знам, че съм бил предаден, тъй като капитанът на кораба, който ми съобщи как е видял Кола да потъва, не би посмял да ме излъже, ако не е бил наплашен от някого с много по-голяма власт от моята.
Не знам кой бе взел решението да пощади Кола и да го скрие от мен, нито пък по каква причина. Вече нямам и възможност да науча. Търлоу, Бристол, Кларендън са мъртви; Бенет страда в самотно уединение и с никого не говори. Лоуър и Престкот категорично нищо не знаят, а не мога да си представя, че господин Кола би благоволил да ме осветли. Единственият, с когото не съм говорил, е онзи човек Уд, но съм сигурен, че той разполага само с откъслечни и незначителни факти.
Никога не съм прикривал извършеното от мен, макар и също тъй никога да не съм давал гласност на действията си. И сега не бих го направил, ако не се бе появил онзи ръкопис. Не се отричам от стореното. Във всеки случай събитията доказаха, че бях прав по същество. Дори онези, които ме порицават, трябва да си припомнят, че ако бях бездействал, Кларендън щеше да загине и страната вероятно отново щеше да бъде обхваната от война. Само това дори е повече от достатъчно оправдание за постъпките ми, за бедите, които претърпях и причиних на други.
И все пак, макар да знам, че съм прав, спомените за онова момиче започнаха да ме преследват. Беше грях да си измия ръцете и да мълча, когато я осъдиха на смърт. Винаги съм го знаел, но едва сега го признавам. Към това злодеяние ме подтикна Търлоу чрез измама, а моя единствена подбуда бе жаждата за справедливост, която винаги бях смятал за достатъчно оправдание.
Всичко това е известно на върховния ни Съдия и на Него съм длъжен да поверя душата си със съзнанието, че Му служих с всички свои сили.
Но често, когато лежа без сън през нощта или когато съм отчаян, че искам да се моля, а молитвите не идват, боя се, че единствената ми надежда за спасение е Неговата милост да се окаже по-голяма от моята.
Ала и в това не вярвам вече.
Указателният знак
Ако в изследване на нещо от Природата Разумът се колебае, то тогава Указателни знаци сочат истинския и неизбежен Път, по който Въпросът да се реши. Тези Знаци хвърлят Светлина и понякога приключват Хода на проучването. Често подобни Указателни знаци се откриват във вече записани свидетелства.
Първа глава
Преди няколко седмици старият ми приятел Дик Лоуър ми прати огромен куп изписана хартия с твърдение, че може би трябва да го имам, бидейки ненаситен колекционер на всякакви любопитни документи. Самият той бил склонен да го изхвърли, толкова много лъжи и печални противоречия се съдържали там. Заявява (в писмо, тъй като се оттегли да живее в Дорсет, при това в охолство), че според него ръкописите били твърде тягостни. Очевидно е възможно двама души да са свидетели на едно и също събитие, но да го помнят погрешно. Как може, продължаваше той, да се установи някога със сигурност даден факт, та дори да е упражнена добра воля? Посочваше няколко примера на събития, в които сам е бил участник, и твърдеше, че нещата са били съвсем различни. Единият, разбира се, е поразителният опит да се прелее чужда кръв на вдовицата Блънди с помощта на ствола на гъше перо, което синьор Кола обявява за свое изобретение. Лоуър (когото познавам като извънредно честен човек) напълно оспорва разказа за въпросния случай.