— Спокойно, и по-зле е бивало с мен.
Прояви тактичността да се отправи към далечна маса в ъгъла, та да не ни виждат. Бях ѝ благодарен за тази деликатност и изпитах топло чувство към нея.
— А сега, господин историк — заговори момичето, след като отпи солидна глътка от халбата си, — бъдете откровен с мен. Доброто ли ни желаете? Защото няма да позволя някой да ни навлече нови беди. Майка ми понесе достатъчно. Изтощена е и едва през последните години намери известен покой. Не желая някой да го наруши.
Опитах се да я успокоя по този въпрос, обясних, че целта ми е да опиша дългата обсада и ефекта, който оказа на ученето разквартируването на войска в града. Ролята на баща ѝ в бунта и в пробуждането на страсти сред бойците на парламентаристите, в каквото и да се състоеше, бе значима, но не и критична. Исках само да знам защо войската се бе противопоставила на заповедите тогава и какво се бе случило. Надявах се да го запиша на хартия, преди да бъде забравено.
— Но вие самият сте били тук, нали?
— Да, но бях само на четиринайсет години и твърде ангажиран с учението си, за да забележа бунта на непокорните. Помня колко силно бях разочарован, когато преместиха училището към Новия колеж от помещенията му край параклиса и как си мислех, че никога преди не бях виждал войници. Стоях край външните укрепления с надежда да мога да излея някому на главата вряло олио, мечтаех да извърша чудеса от героизъм, за които благодарният монарх щеше да ме произведе в рицарско звание. Помня още колко наплашени бяха всички, когато градът се предаде. Но важните факти не ми бяха известни. А няма как да се пише история въз основа на толкова нищожни спомени.
— Нужни са ви факти? Повечето хора се задоволяват да си ги измислят сами. Така постъпиха и с баща ми. Говореха за него, че е човек, изтъкан от пороци и стремеж към насилие. Малко ли ви е тяхната смазваща оценка?
— Възможно е да е достатъчна. Възможно е дори те да са прави. Но няма как да не се съмнявам. Как е станало така, че на такъв човек са повярвали и са го последвали повечето негови другари? Ако е бил толкова ужасен, как тогава е бил способен на подобно мъжество? Може ли благородството (ако тази дума е приложима в случая) да съжителства с подлост? И откъде — тук за пръв път направих предпазлив опит за любезност — се е взела у него такава прекрасна дъщеря?
Дори да ѝ бе станала приятна последната ми забележка, тя с нищо не го показа. Нямаше сведен поглед, нито мило изчервяване, само черните очи напрегнато изучаваха лицето ми, което ме смути още повече.
— Твърдо съм решен — продължих, за да замажа неуспешния си опит — да изясня какво се е случило. Ти ме питаш дали ви желая добро, или зло. Е, аз не ви желая нито едното, нито другото.
— Тогава сте безнравствен.
— Истината винаги е нравствена, защото е отражение на Божието слово — поправих я, като отново почувствах, че не намирам правилните думи и се крия зад високопарна сериозност. — Ще дам думата на баща ти. Сама знаеш, че от друг не би я получил. Той или ще разговаря с мен, или завинаги ще остане ням.
Тя допи последната глътка и тъжно поклати глава.
— Горко на човека, който говореше така красиво, а сега е принуден да говори чрез вас.
Предполагам, че сама не съзнаваше каква обида изрече, но тогава нямах желание да я смъмря да си знае мястото, както го заслужаваше. Погледнах я внимателно с надежда, че такова доверие поне ще я накара да каже добра дума за мен пред майка си.
— Помня — заговори тя след известно мълчание — как веднъж го чух да се обръща към отряда си след молитвена сбирка. Бях на девет години, така че навярно е било по време на Устърширската кампания. Тогава мислеха, че скоро им предстои сражение, и баща ми насърчаваше и успокояваше хората. При думите му те се поклащаха ритмично, мнозина плачеха. Възможно е да загинат или да попаднат в плен, или да прекарат остатъка от дните си в тъмница. Такава е волята на Бог и не на нас е дадено да злоупотребяваме с опити да я разгадаем. Бог ни е дал само един фенер, за да различим силата на Неговата доброта, и този фенер е нашето чувство за справедливост, гласът на Правдата, звучащ в душата на всеки, готов да се вслуша в него. Тези, които надникнат в сърцето си, ще узнаят какво е Справедливост и ще разберат, че като се борят за нея, борят се за самия Господ Бог. С тази битка щяха да положат основите на това земята да стане общо достояние и да храни всеки, родил се на нея. Тогава всеки щеше да гледа на своя ближен — бил той старец, недъгав или жена — като на равен в Божието сътворение. Каза им, че са длъжни да го помнят, докато спят, ядат, бият се и умират.