Не намерих какво да кажа. Тя говореше така кротко и нежно, гласът ѝ ме приласкаваше, докато повтаряше думите на баща си, тъй тихи, добри и — проумях го с потреперване — тъй порочни. Започнах, макар и смътно, да осъзнавам в какво се криеше магията на Блънди. След като някакво си момиче можеше така да те заплени, каква ли сила притежаваше мъжът? Правото да ядеш: никой добър християнин не би го опровергал. Докато не си даде сметка, че този човек желае да оспори правото на господаря да се разпорежда с наемните си работници, че проповядва кражба на собственост от законните стопани и подрязва самите корени на хармонията, свързваща всеки с всичко. С кротост и доброта Блънди водеше невежите нещастници право в зейналата паст на самия дявол. Потръпнах. Сара ме наблюдаваше с лека усмивка.
— Ще кажете, че това са бълнувания на безумец, така ли, господин Уд?
— А как би могъл някой, който не е глупак или чудовище, да мисли другояче? Очевидно е така.
— След като произхождам от семейство на безумци, аз виждам нещата различно — каза тя. — Вероятно си мислите, че баща ми е използвал обикновените хора за собствените си пагубни цели. Познах ли?
— Нещо такова — отвърнах сухо. — Че това е подстрекавано от дявола, се доказва от изяждането на бебета и изгарянето на пленници.
Тя прихна в смях.
— Изяждане на бебета? Изгаряне на пленници? Кой лъжец е надрънкал това?
— Прочетох го. И много хора го твърдят.
— И вие сте повярвали. Започвам да се съмнявам във вас, господин Историк. Ако прочетете, че в морето живеят огнедишащи лами с по сто глави, и това ли ще повярвате?
— Не и ако нямам основателна причина.
— А кое приема учен човек като вас за основателна причина?
— Нещо, видяно със собствените ми очи, или сведения от човек, на чиято дума може да се вярва. Но зависи какво имате предвид. Знам, че слънцето съществува, защото го виждам; вярвам, че земята се върти около него, защото това следва от логични изчисления и вижданото от мен не му противоречи. Знам, че еднорозите съществуват, защото наличието на такива животни в природата е възможно и защото надеждни хора са зървали такъв, макар и на самия мен да не се е случвало. Крайно невероятно е да съществуват огнедишащи стоглави дракони, защото не вярвам живо същество да може да издишва пламъци, без да бъде изгорено от тях. Така че зависи, както виждате.
Такъв беше отговорът ми и все така го намирам за добър. Представих опростено сложни идеи, за да може тя да ги схване, макар да не ми се вярваше, че ще ме разбере. Ала тя, вместо да ми е благодарна, че я осветлявам, продължи да спори с мен и чак се наведе напред с нетърпението на гладен просяк, комуто са подали коричка хляб.
— Иисус е нашият Бог. Вярвате ли в това?
— Да.
— Защо?
— Защото пришествието му съответства на пророчествата в Стария завет. Чудесата Му са доказали Неговата божествена природа, а Възкресението Му го е доказало повторно.
— Мнозина оспорват въпросните чудеса.
— В добавка към всичко това притежавам вяра, която почитам повече от всички доказателства.
— Тогава един по-земен въпрос. Кралят е богопомазаният представител на земята. Вярвате ли в това?
— Ако имаш предвид дали мога да го докажа, не, не мога — отвърнах, решен да запазя сдържаност и самообладание. — Това не е доказуемо твърдение. Но аз го вярвам, защото кралете имат своето отредено място в мирозданието и отхвърлянето им води до нарушаване на естествения ред на нещата. Недоволството на Бог от Англия през последните години стана очевидно от всички беди, които ѝ се струпаха. Когато кралят беше умъртвен, нима не настана ужасно наводнение, свидетелстващо за причинения хаос в природата?
Тя размисли над този очевиден аргумент, но каза:
— Ами ако кажа, че тези явления са настъпили, защото кралят предаде своите поданици?
— Тогава няма да се съглася с теб.
— И как ще решим кой е прав?
— Ще зависи от мнението на разумни хора с тежест и авторитет, които са изслушали и двете страни. Не че ти се подигравам или те порицавам, но не може да се каже, че заемаш достойно положение в обществото или имаш похвална репутация, при това — добавих, за да прехвърля разговора към по-уместна тема — никой не би сбъркал толкова красиво момиче с мъж.
— А, ето каква била работата! — Тя отхвърли доброжелателното ми предупреждение да не си вре хубавото носле в сериозни дела, като тръсна глава. — Излиза, че дали кралят е богопомазан свише и дали справедливо заема мястото си на трона зависи от това какво ще решат хората. Някакво гласуване ли се провежда?