— Не — отвърнах, вече леко ядосан, че не успявам да прекратя този все по-абсурден спор. — Не това имах предвид, невежо момиче. Това единствен Бог го решава. Хората решават само дали ще приемат Неговата воля.
— Каква е разликата, ако не знаем каква е волята Му?
Време беше да поставя точка на това, така че се изправих, за да ѝ дам физическа илюстрация на съответните ни позиции.
— Ако можеш да задаваш подобни въпроси, то ти си много безразсъдно и безнравствено дете — изрекох сурово. — Наистина си получила много лошо възпитание, щом дори помисляш такива неща. Започвам да вярвам, че баща ти е действително тъй порочен, както говорят за него.
Но вместо да се отрезви от мъмренето ми, тя се облегна на стола си и се разсмя звънливо. Разгневен и обиден от такава реакция, изфучах навън от таверната, за да подиря убежище сред моите книги и бележки. Това бе само първият случай, когато тя ме докара до проява на глупаво поведение. Трябва ли да повтарям, че бях млад? Дава ли ми това някакво оправдание, че очите ѝ напълно объркваха мислите ми, а люшването на косата ѝ ми връзваше езика?
Втора глава
Възнамерявам да наруша правилата на приличието и да отделя много място на Сара Блънди на тези страници, тъй като това е необходимо. В никой случай не искам да смущавам читателя с лекомислени разсъждения върху сърдечни дела — те, както е известно на всички, освен на придворните, не могат да бъдат излагани на хартия, за да стават публично достояние. Но не виждам друг начин да разясня интереса си към това семейство, участието ми в съдбата на момичето и всичко, известно ми за нейния край. Трябва да бъда възприеман като осведомен очевидец, чиито спомени са важни и служат за неоспоримо доказателство. Думи в отсъствие на факти не заслужават доверие и затова съм длъжен да изложа факти.
По онова време семейство Уд все още разполагаше с известни средства и аз живеех заедно със сестра си и майка си в къща на улица „Мъртън“, в която горният етаж бе на разположение на мен и книгите ми. Нужна ни беше прислужница, защото дотогавашната бе такава повлекана, че майка ми се принуди да я уволни и аз, след като видях колко притеснено живеят семейство Блънди, предложих Сара. На майка ми идеята никак не ѝ се понрави, тъй като знаеше нещичко за репутацията на семейството, но аз я убедих, че ще ни излезе евтино и че ще плащам надниците от скромната си издръжка. А и кое ѝ бе толкова ужасното, попитах. На този въпрос тя нямаше конкретен отговор.
Накрая идеята да спести половин пени на седмица примири майка ми, тя се съгласи да я приеме на разговор, след който призна (неохотно), че момичето изглежда скромно и послушно. Но даде да се разбере, че ще я следи като ястреб и при първия знак за богохулство, подстрекателство или неморалност, ще ѝ покаже вратата.
Ето как стана така, че със Сара се озовахме във всекидневна близост, препятствана, то се знае, от разстоянието, което приличието изискваше между господар и слугиня. Впрочем тя не беше обикновената прислужница и скоро зае по-издигнато положение в дома — обстоятелство, забележително още повече с това, че никой не се решаваше да го оспори. Стълкновение имаше само веднъж, когато майка ми сметна за необходимо (в дома ни нямаше друг мъж освен мен и майка ми се бе обявила категорично за глава на семейството) да напердаши момичето и очакваше, че малката ще приеме покорно наказанието. Не знам какво бе провинението ѝ, вероятно някаква дреболия, а основна причина за раздразнителността на майка ми беше подутият глезен, който не ѝ даваше мира вече няколко години.
Сара не видяла достатъчно основание да бъде наказана, застанала насреща ѝ с ръце на кръста и святкащи очи и отказала да запретне пола за бой. Щом майка ми я приближила с дългата метла в ръка, тя ясно дала да се разбере, че ако само я пипне с пръст, няма да остане длъжна. И мислите, че заради това беше изгонена? Нищо подобно. По това време отсъствах, иначе може би нямаше и да се стигне дотам, но сестра ми разказа как не минал и половин час, а мама и Сара вече седели една до друга пред камината и майка ми май се извинявала на момичето — чудо невиждано нито преди, нито после. След тази случка майка ми никога не каза на Сара лоша дума, а когато настъпиха нейните беди, сама ѝ приготвяше храна и я носеше в затвора.
Какво се беше случило? Какво бе казала или направила Сара? Защо майка ми внезапно стана тъй милосърдна и великодушна към нея? Не знам. Когато попитах Сара, тя само се усмихна и заяви, че майка ми е добра жена, съвсем не толкова сурова, колкото изглежда. Нито една от двете не обясни нищо повече. Майка ми винаги ставаше потайна, когато бъдеше заловена в доброта, а може би всичко опираше до това, че глезенът престана да я мъчи. Често се случва физически страдания да водят до забележима промяна в поведението. Питам се дали доктор Уолис нямаше да е по-малко жесток, ако не беше страхът му от слепотата, която вече бе започнала да се проявява. Аз самият неразумно обиждах околните, когато ме мъчеше зъбобол. Общоизвестно е, че погрешните решения, довели в крайна сметка до падането от власт на лорд Кларендън, бяха взети в дните, когато той бе нападнат от тежък пристъп на подагра.