И все пак това беше само част от моя живот, тъй като прекарвах много време в работа и обезкуражен от нарастващите съмнения в онова, което вършех, се насочих основно към събиране на факти, изгубил смелост да тълкувам смисъла им. Трудът ми за обсадата закрея и вместо да работя над него, аз се насочих към хроники и надписи на надгробни плочи, та да съставя списък на най-важните семейства от околността през вековете. Сега звучи тривиално, но тогава бях първият, на когото изобщо хрумна подобна идея.
С цел да печеля по нещичко, макар и скромно, се ровех из архиви и каталогизирах ръкописи, недокосвани от човешка ръка поколения наред. Защото какво сме ние без миналото си? Ако то бъде изгубено, превръщаме се в нищо. Въпреки че нямах непосредствени намерения лично да се възползвам от този материал, мой дълг и удоволствие бе да отворя пътя за други желаещи да го сторят. Всички библиотеки в Оксфорд бяха плачевно запуснати, съкровищата им бяха събирали прах с десетилетия, забравени от всички, а хората се бяха обърнали към разпри и раздор и бяха забравили древните мъдрости, тъй като не можеха да ги препрочетат. Дадох своя скромен принос за запазване и създаване на каталози, черпех от безкрайния океан на познанието, като съзнавах, че един човешки живот не стига да се открие и мъничка част от таящите се в него чудеса. Жестоко е, че ни е дадено желанието да набираме познание, а ни е отказано време да го осъществим както трябва. Всички умираме разочаровани; това е върховният урок, който трябва да усвоим.
Благодарение на тези си занятия се запознах с доктор Уолис, който бе пазител на университетския архив, макар че като преподавател не би трябвало да бъде допускан до този пост. Признавам, че методичният му ум вкара известен ред в документи, запуснати от години, но аз бих се справил по-добре (така или иначе анонимно бях свършил основната работа) и повече щях да си заслужа заплащането от трийсет лири годишно.
Естествено, бях чувал слухове за окултните му дейности: способностите му да разшифрова документи не бяха тайна, напротив, той се хвалеше публично с тях. Но докато не прочетох ръкописа му, не бях подозирал за тъмните му дела в услуга на правителството; ако бях знаел навремето, всичко можеше да бъде далеч по-просто. Уолис претърпя поражение (макар да го осъзна едва когато и той на свой ред прочете разказа на Кола) поради това, че беше прекалено умен и склонен към потайност. Виждаше врагове навред и на никого не се доверяваше. Прочетете думите му и вижте какви мотиви приписва на всички, с които е бил в контакт. Нима е написал нещо добро за някого? Обитаваше свят, в който всички са глупаци, лъжци, убийци, измамници или предатели. Присмива се дори на господин Нютон, очерня господин Бойл и злоупотребява със слабостите на Лоуър.
За него хората трябваше да бъдат преиначени така, че да служат на целите му. Горко на човек с такова мнение за ближните си; горко на Църква, която го е имала за свещеник; горко на Англия със защитник като него. Порицава всички наред, но кой е причинил повече смърт и разруха? Ала се оказа, че дори Уолис можел да обича, макар че като е изгубил единствения си любим човек, реакцията му не е била да се обърне към Бог с молитви и покаяние, а е отприщил още повече жестокостта си към света, само за да установи накрая, че е било безцелно. На няколко пъти съм срещал слугата му Матю и винаги изпитвах съчувствие. Обсебеността на Уолис от него беше очевидна за всички, защото, когато бе в едно помещение с младежа, не спираше да го гледа и постоянно да му отправя забележки. Но нямаше по-голяма изненада за мен от редовете в ръкописа на Уолис, където той говори за своята привързаност, тъй като държането му с момчето беше отвратително и всички се чудехме как Матю търпи подобна жестокост.