Признавам, че все пак слугата страдаше по-малко от синовете, чиито недостатъци често биваха обявявани на всеослушание с голяма злоба — веднъж видях как по-големият се разплака, обсипван с поток обиди. Но и Матю също бе принуждаван да понася непрестанни жлъчни укори. Очевидно само за човек като Уолис това би могло да е начин за изразяване на любов. Като видях веднъж как при един въпрос на младежа лицето на Уолис се изкриви и почервеня от ярост, възмутих се пред Сара по този повод, а тя ме смъмри кротко:
— Не си мисли лоши неща за него — каза. — Той иска да намери път към любовта, но не знае как. Способен е да боготвори само идея и упреква реалността, когато не съвпада с нея. Търси съвършенство, но душата му е дотолкова сляпа, че го открива само в математиката и затова в сърцето му няма място за хората.
— Но това е толкова жестоко — посочих.
— Да. Но е също така любов. Нима не виждаш? И е единственият му път към спасение. Не заклеймявай искрицата у него, която му е дарена от Бог. Не ти е дадено да го съдиш.
Ала тогава малко ме беше грижа за тези неща; исках да получа достъп до архивите, а Уолис в буквалния смисъл държеше ключа за тях. И тъй, когато кралят се върна и се помъчи да се укрепи на трона си, докато заговори и контразаговори брулеха страната като зимна виелица, напусках стаята си на улица „Мъртън“ и отивах в библиотеката, където разгръщах свитъци с ръкописи, съставях каталози, четях и нанасях бележки, докато вече и светлината от свещта ставаше недостатъчна. Трудех се в зимния студ, когато се мръкваше два-три часа след пладне, и в палещия летен зной, когато слънцето разтапяше оловния покрив над главата ми и умът ми се помътваше от жажда. Нито времето, нито обстоятелствата можеха да ме откъснат от делото ми и все по-малко забелязвах какво става около мен. На път за вкъщи си позволявах един час почивка в таверна — често в компанията на Лоуър и негови приятели, — а вечер си угаждах с музика, която беше една от големите радости и утехи в живота ми. Сърцето се радва на вино и музика, тъй като те усмиряват разгорещения ум и успокояват бурните емоции, твърди Язон Пратензис, а Лемниус говори, че музиката влияе благотворно на артериите и на всичко живо, така че (тук цитирам господин Бъртън), когато Орфей свирел, дърветата изтръгвали корени от земята, та да се приближат и да го чуят по-добре. Агрипа допълва, че африканските слонове са много музикални и танцуват на мелодия. Колкото и да се чувствах унил и уморен, един час, прекаран с виолата, винаги ми носеше удовлетворение и покой и аз всяка вечер сам или в компания свирех преди часа за молитвите; не познавам по-добър начин човек да си осигури спокоен сън.
Бяхме петима и обикновено се събирахме два пъти в седмицата, понякога по-често, за да създаваме възхитителна хармония. Малко си приказвахме, почти не се познавахме един друг, но прекарвахме заедно два часа в дружеска обстановка. Не бях нито най-добрият, нито най-лошият сред музикантите, а поради това, че се упражнявах часове наред, нерядко превъзхождах останалите. Срещахме се където можем и през 1662 година се настанихме в стаи над неотдавна отворено кафене в близост до Куинс Колидж в диагонал от жилището на господин Бойл на Главната улица.
Там за пръв път срещнах Томас Кен, а чрез него се запознах и с Джак Престкот. Както пише Престкот, Кен сега е епископ и един от силните на деня, дотолкова преизпълнен с важност, че скромното му минало би изненадало всеки, който не го е познавал преди. Слабият и изпит свещенослужител, амбициран да се издигне, аскетът, когото го вълнуваше единствено общуването с Христос, се е превърнал в масивен църковен големец, обитаващ дворец с четирийсет слуги, даряващ лоялност на това правителство, от което в момента зависи доходът му. Предполагам, че такава готовност да подчиняваш съвестта си на всеобщия мир, може да се издигне в принцип, но аз лично не я одобрявам особено, въпреки охолството, което му донесе. Повече ме умилява споменът за сериозния млад член на факултета на Новия колеж, чиято единствена глезотия бе да стърже по струните на виолата в моята компания. Като музикант бе ужасен, нямаше нито сръчност, нито слух, но пък ентусиазмът му не знаеше граници, а на групата ни не ѝ достигаше една виола, така че нямахме особен избор. Бях втрещен, като узнах, че е сътворил грозна измислица за Сара, с която я тласна към бесилото. Изглежда толкова много хора желаеха смъртта ѝ, че още тогава усещах как злонамерената съдба намира удоволствие в унищожението ѝ, като превръща едва ли не всеки срещнат в неин враг по непонятни за мен причини.
Именно по мое ходатайство Сара започна да работи при доктор Гроув, тъй като Томас (без никаква задна мисъл) една вечер попита събралите се музиканти дали не познават прислужница, която търси работа. Гроув наскоро бе станал член на факултета и имаше нужда от такава, а Кен се натискаше да му услужи. Надяваше се да спечели неговото покровителство и в началото вършеше всичко, за да му угоди. За беда Гроув не понасяше хора като Кен и отблъсна всички опити за приятелство; старанията на Кен отидоха напразно и скоро между двамата пламна вражда още преди да се стигне до спора за поста на енорийски свещеник.