Мемоаристът би направил едното, а историкът — второто, но и двамата вероятно ще сгрешат; историците като натурфилософите вярват, че разумът е достатъчен за разбирането, и се заблуждават, че виждат всичко и проумяват всичко. В действителност в усилията си те пренебрегват важното и го зариват дълбоко под тежестта на своята мъдрост. Без помощ умът на човек не е способен да схване истината, само може да си създава фантазии и измислици, които са убедителни, докато престанат да бъдат такива, и които са верни само докато не бъдат изоставени и подменени. Разумът на човечеството е нищожно и безсилно оръжие — детска играчка в бебешка ръчица. Само прозрението, което вижда отвъд разума, и е дар, нито спечелен, нито заслужен, твърди Тома Аквински, може да ни отведе в простори, озарени от яснота, превъзхождаща всякакъв интелект.
Но и несвързаните брътвежи на мистика няма да ми послужат правилно в тези страници, аз трябва да си припомня призванието си: историкът е длъжен правилно да съобщава фактите. Затова ще се върна към началото на 1660 година, когато Негово Величество не се бе върнал още на трона, аз още не бях познал Райските поля, а Сара съвсем неотдавна бе постъпила като прислужница в дома на майка ми. Ще изоставя красивото празнодумство и ще разкажа как веднъж посетих колибата на старата Блънди, за да я разпитам отново за бунта. Вече приближавах схлупената къща, когато видях как от нея излезе и бързо се отдалечи в противоположна посока невисок мъж с пътна торба през рамо. Огледах го с бегло любопитство само защото излезе от дома на Сара. Беше нито млад, нито стар, вървеше с решителна крачка и нито веднъж не се озърна. Само за кратко зърнах лицето му, свежо и приветливо, макар и обветрено и изпъстрено с бръчици като у човек, който прекарва повечето време на открито. Нямаше брада и мустаци, а буйната му непокорна коса бе съвсем светла и май никога не бе виждала шапка. Макар да бе слаб и среден на ръст, беше жилест и излъчваше сила като привикналите да понасят големи лишения.
Тогава за пръв и последен път зърнах Нед Блънди и много съжалявам, задето не отидох няколко минути по-рано, та да мога да го разпитам. Но Сара ми каза, че напразно съм щял да си изгубя времето. Нед никога не говорел откровено с непознати и трудно се доверявал. Според нея не би отговарял на въпросите ми, дори да не бил необичайно за него далеч от семейството си в своите мисли при това му последно (както стана ясно после) посещение.
— И все пак ми се щеше да се запозная с него — казах, — защото в бъдеще може отново да се срещнем. Очаквахте ли го?
— Не съвсем. В последно време рядко го виждаме. Все е на път, а майка ми е вече твърде възрастна, за да го следва. Освен това той реши, че е най-добре да останем тук и да заживеем свой живот. Може и да е прав, но много ми липсва. Той е най-скъпият ми човек. Тревожа се за него.
— Защо? Не успях да го разгледам добре, но ми се видя, че чудесно може да се грижи за себе си.
— И аз на това разчитам. Никога преди не съм се съмнявала, че ще се опази. Но на раздяла бе тъй мрачен, че ме уплаши. Говореше сериозно и постоянно предупреждаваше да сме предпазливи.
— Естествено е за мъж да се притеснява за семейството си, когато го няма у дома и не може да го защити.
— Познавате ли човек на име Търлоу? Чували ли сте за него?
— Знам го по име, естествено. Учудвам се, че ти не си го чувала. Защо питаш?
— Той е един от хората, от които трябва да се пазя.
— Защо?
— Татко каза, че Търлоу ще иска да ми отнеме ето това, ако научи за него.
И тя посочи вързоп на пода до огнището, увит в плат, превързан с въженце и запечатан на няколко места с восък.
— Не каза какво има в него, но ме предупреди, че ще е причина за моята гибел, ако го отворя и дори ако някой научи, че е тук. Поръча да го скрия на сигурно място, докато не дойде да го прибере.
— Знаеш ли историята на Пандора?
Сара се смръщи и поклати глава, а аз ѝ разказах легендата. Макар междувременно да си вършеше работата, тя ме изслуша внимателно и ми зададе смислени въпроси.
— Смятам това за разумно предупреждение. И все пак ще послушам татко.
— Но баща ти още не е успял да излезе отвъд градските стени, и ето че ти ми разказа за пакета.
— У дома няма място да го скрия така, че хора, които са си наумили да го имат, да не го намерят. Нито имаме надеждни приятели, чиито къщи не биха претърсили. Ще ви помоля за огромна услуга, господин Уд, защото ви вярвам и ви смятам за човек, който държи на думата си. Бихте ли взели пакета, за да го скриете? Обещайте, че няма да го отваряте без мое разрешение и на никого няма да кажете за съществуването му.