— Много мило от ваша страна — промълвих поразен. — Убеден съм, че нямаме за какво да се тревожим. За какво всъщност става дума?
— У вас работи прислужница на име Сара Блънди, нали?
Кимнах и тревогата ми се усили.
— Да. Добра прислужница е, изпълнителна, почтителна, смирена.
— Няма съмнение, че ще се преструва на такава. Но както ви е известно, видът може да лъже. Държа да ви осведомя, че характерът ѝ далеч не е така безупречен, както ви се ще да мислите.
— Много съжалявам да го чуя.
— А аз съжалявам, че се налага да го кажа. Боя се, че тя е прелюбодействала с друг свой господар, някой си доктор Гроув от Новия колеж. Чували ли сте за него?
Кимнах хладно.
— Откъде ви е известно?
— Тя сама ми каза. Дори се хвалеше с това.
— Трудно ми е да го повярвам.
— А на мен — не. Тя се обърна към мен със срамни и неприлични думи, предложи си услугите срещу пари. То се знае, отказах, а тя ми заяви, че други ще се порадват на прелестите ѝ. Много други удовлетворени клиенти — добави с усмивка. — Ето на̀, доктор Гроув станал съвсем нов човек, откакто тя се заела да му поднася удоволствието, което църквата не можела да му даде.
— Много ми е тъжно да слушам такива думи.
— Моля да ме извините заради това. Но си мислех, че е по-добре…
— Разбира се. Много любезно от ваша страна да си направите този труд…
В общи линии разговорът бе такъв. То се знае, казано бе не много, но какво само въздействие имаше върху мен! Първата ми реакция бе да отхвърля решително всичко наприказвано от него, да убедя сам себе си, че моите впечатления за характера и добродетелността на момичето са с далеч повече тежест от подмятанията на странични хора. Но подозренията ми разяждаха душата и не можех да ги прогоня. Накрая напълно ме обсебиха. Та как можех да смятам своите представи за нравствеността ѝ за по-ценно доказателство от думите на очевидец? Аз мислех за нея едно, а Престкот очевидно знаеше друго. И нима моят опит противоречеше на казаното от него? Нима момичето не ми се отдаде доброволно? Вярно, не ѝ плащах, но какво говореше това за нейния морал? Очевидно суетата ме бе подтикнала да си мисля, че бе легнала с мен от обич и привързаност. Колкото повече си блъсках главата, толкова по-ясно прозирах, че зад това сигурно се крие истина. Тя единствена сред всички жени ми позволи да се докосна до нея и заради това в своето заслепление не бях осъзнал, че на мое място можеше да е кой да е друг. Желанията са по-силни у жените, отколкото у мъжете, това е всеизвестно, а аз го бях забравил. Разпалената им плът е жадна и ненаситна, а ние, нещастните мъже, го приемаме за любов.
Какво е ревността, това чувство, способно да превземе и съсипе и най-силните мъже, и най-добродетелните създания? Що за алхимия на ума превръща любовта в омраза, копнежа в отвращение, желанието в неговата противоположност? Защо няма човек който да е защитен от жарката ѝ прегръдка, прогонваща в един миг съня, разума и добротата? Кой палач, задава въпрос Жан Боден, е способен да причини по-тежки изтезания от тези страхове и подозрения? И не само мъжете са подвластни на тази емоция, защото Вивес твърди, че и гълъбиците изживяват мъките на ревността и умират от тях. Един лебед в Уиндзор, след като заварил друг мъжки край спътницата си, преплувал много мили след натрапника и го убил, а после се върнал при своята женска, която също убил. Някои твърдят, че звездите са тези, които предизвикват ревността, но Лео Афер вини за това климата, а Морисън твърди, че в Германия няма да се намерят толкова пияници, в Англия — толкова търговци на тютюн, във Франция — толкова танцьори, колкото са ревнивците в Италия. А в самата Италия се смята, че мъжете от Пиаченца са по-ревниви от всички останали.
И това е изменчива болест, защото от една страна в друга мени облика си: онова, което на едно място довежда мъжа до лудост, другаде няма да му повлияе. Във Фризия жената целува мъжа, който ѝ е поднесъл напитка, а в Италия за такова нещо мъжа го чака смърт. В Англия младежите и девойките танцуват заедно, а в Италия това е допустимо само в Сиена. Мендоса, испанският посланик в Англия, заяви, че обичаят, позволяващ мъжете и жените да седят заедно в църквата, е отвратителен, но чу в отговор, че такова нещо може да предизвика отвращение единствено в Испания, където мъжете не са способни да отхвърлят похотливите си мисли дори на свято място.