Заради моята склонност към меланхолия съм по-податлив от други на ревност, но познавам много хора с холерична или сангвинична предразположеност, които търпят същите мъки. Бях млад, а младостта е ревнива, при все че Йероним твърди как ревността не прощава и на старите. Ала да разбираш болестта, уви, не значи да се излекуваш от нея; знанието откъде произтича ревността по никакъв начин не я премахва, както болният от треска не преодолява страданието си с разбиране откъде се е взела тя. Ще кажа нещо повече: в лекарската професия поне поставянето на диагноза способства лечението, докато от ревността излекуване няма. Тя е подобна на чумата, срещу която са безсилни всички средства. Покоряваш ѝ се и пламъкът ѝ те обхваща, докато не угасне от само себе си или не те изпепели.
Страдах, покрит от мантията на ревността, която изгаряше душата ми, както ризата, потопена в кръвта на Нес, е довела Херакъл до агония и смърт. Не минаха и две седмици, когато терзанията ми станаха нетърпими. Всичко, което виждах и чувах, потвърждаваше най-лошите ми подозрения и аз жадно се вкопчвах в най-беглия намек или признак за нейната вина. Веднъж почти си наложих да поставя въпроса ребром пред нея и с тази цел отидох да я посетя, но докато приближавах схлупената къща, видях как вратата ѝ се отваря и отвътре излиза непознат мъж, покланя се на сбогуване и изказва по всякакъв начин своите почитания. В един кратък миг се уверих, че това е клиент и че тя вече е паднала толкова ниско, та упражнява занаята си у дома, пред очите на всички. Толкова бях разгневен и потресен, че се обърнах обратно и си тръгнах. Бях обзет и от ужасен страх, отидох си право у дома и се огледах щателно, защото в мислите си вече виждах и заплахата от сифилис. Нищо не открих, но и това не ме успокои, тъй като въобще не познавах симптомите на тази напаст. Заради това събрах всичката си смелост и почервенял от срам отидох при Лоуър.
— Дик — казах му, — ще ви помоля за огромна услуга и очаквам пълната ви дискретност.
Седяхме в просторна стая, която той бе наел от няколко години в Крайст Чърч. При влизането си заварих там Лок и бях принуден да водя празен разговор известно време, решен да чакам колкото е необходимо, за да остана насаме с домакина. Най-сетне Лок си тръгна и Лоуър се осведоми за причината на посещението ми.
— Хайде, казвайте и ако мога да направя услуга, ще го сторя на драго сърце. Ако съдя по вида ви, приятелю, имате неприятности. Да не сте болен?
— Надявам се да не съм. Дойдох да проверя тъкмо това.
— А какво може да е според вас? Какви са симптомите ви?
— Никакви.
— Никакви симптоми? Съвсем никакви? Виж ти, тревожно. Ще ви прегледам щателно, после ще ви предпиша най-скъпите лекарства в моята фармакопея и незабавно ще ви стане по-добре. Кълна се, господин Уд — с усмивка рече той, — вие сте идеалният пациент. Де да имах поне десетина като вас, щях да стана богат и прочут.
— Не се шегувайте, напълно сериозен съм. Боя се, че съм прихванал лоша болест.
Поведението ми най-сетне го убеди, че съм истински притеснен. Тъй като бе добър лекар и приятел, веднага изостави шеговития тон.
— Виждам, че сте разтревожен. Но бъдете малко по-откровен. Как да определя какво е страданието ви, ако не ми казвате нищо? Аз съм лекар, не гадател.
И тъй, с огромно нежелание и с опасения от подигравки, му разказах всичко. Лоуър изсумтя.
— И смятате, че блудницата е овършала целия Оксфордшир?
— Това не знам. Но ако се вярва на слуховете, възможно е да съм болен.
— Но вие казвате, че имате отношения с нея от две години, че и по-отдавна. Известно ми е, че болестите на Венера обикновено се проявяват с течение на времето, но много рядко симптомите остават скрити толкова дълго. Не сте ли забелязали някакви признаци по нея? Гнойни язви, изпускащи млечнобяла секреция?
— Не съм гледал — отвърнах, скандализиран при самата мисъл за това.
— А трябва. Лично аз много внимателно оглеждам момичетата и бих ви посъветвал и вие да го правите занапред. Сам схващате, че не е задължително да се прави явно. С малко сръчност може да извършите проверката във вид на ласки.
— Лоуър, не ми е нужен съвет, а диагноза. Болен ли съм, или не?
Той въздъхна.
— Ами дайте да видим тогава. Смъкнете панталоните.
С ужасно смущение изпълних каквото ми бе казано и Лоуър ме подложи на най-интимен оглед, като повдигаше, подръпваше, разглеждаше, а после приближи лице към срамотиите ми и ги подуши.
— Наглед всичко си е нормално. Като новичък е, едва изваден от опаковката.