— Няма съмнение, че ако губиш кръв, умираш.
— Но защо? Не от изтощение, нито пък от излишък на топлина. Смъртта идва с източването или блокирането на жизнения дух, присъстващ в кръвта. Убеден съм, че самата кръв служи само като носител на този дух. И остаряването е причинявано от упадъка му. Във всеки случай такава е моята теория и в нея хармонично са обединени общоприети истини, които вие презирате, както и знания, придобити чрез опит, които вие приветствате.
— И тук съединяваме вашето теоретично предисловие с практическите нужди на провежданото от вас лечение, нали така? Кажете, какво възнамерявате да предприемете?
— Ако не украсяваме излишно нещата, всичко е много просто. Когато сме гладни, ядем. Когато ни е студено, приближаваме се до източник на топлина. Когато жизнените ни сокове са неуравновесени, добавяме или отнемаме нужното количество, та да възстановим баланса.
— Стига да вярваш в тези глупости.
— Да, стига да вярваш — отвърнах. — Ако ли не, а вярваш в теорията за четирите стихии, то тогава възстановяваш равновесието в тялото, като засилваш най-слабата. В това е същността на медицината — и на старата, и на новата — възстановяване на равновесието. Е, в този случай да се отнеме още кръв с помощта на пиявици или на кръвопускане би означавало само да се влоши положението ѝ. Ако жизненият ѝ дух отслабва, ще бъде отслабен още повече, тоест ще ѝ се навреди. Такава е теорията на Силвиус и според мен той е прав. Логичното е не да ѝ се отнема кръв, а…
— Да се добави — бързо каза Лоуър и се наведе напред с внезапно оживление, когато най-сетне схвана накъде бия. Кимнах възторжено.
— Точно така! — казах. — И не просто да се добави, а да е млада и свежа кръв, несгъстена, с жизнена консистенция. Ами ако изведнъж това помогне за заздравяване на раната в старото тяло? Кой знае, Лоуър — повиших глас в увлечението си, — кръвта може да се окаже еликсирът на живота. Та нали е прието да се вярва, че здравето на старците се подобрява, ако делят постеля с дете. Представете си какво само може да сътвори млада кръв!
Лоуър се облегна и отпи голяма глътка ейл, докато обмисляше думите ми. Устните му мърдаха, докато водеше безмълвен разговор със себе си, прехвърляйки всички възможности.
— Попаднали сте под влиянието на мосю Декарт, нали? — попита.
— Защо мислите така?
— Съставихте теория и тя ви подсказва практическото ѝ приложение. Нямате никакви данни какво ще излезе от всичко това. И ако позволите да кажа, теорията ви е неизбистрена. Привеждате доказателства по аналогия — опирате се на жизнените сокове, в които не вярвате — само за да заключите, че решението се състои в набавяне на недостигащото. И добавяте жизнен дух, съществуването на който е твърде съмнително.
— Макар и самият вие да не го опровергавате.
— Да, това е така.
— Но все пак оспорвате теорията ми?
— Не.
— А има ли друг начин да установим дали съм прав, освен да я проверим на практика? Нали това е основата на експерименталната философия?
— Основата на мосю Декарт — уточни той, — ако съм го разбрал правилно. Съставя се хипотеза, а после се събират данни да се провери дали е вярна. Алтернативата, предложена от лорд Бейкън, се състои в това, че първо се събират данните, а после се прави извод, обхващащ всичко известно.
Когато си спомням със задна дата беседата ни, добросъвестно записана в тетрадката, която ме съпровождаше във всичките ми пътувания и която сега препрочетох за пръв път от много години насам, забелязвам много, скрито тогава от вниманието ми. Английското отвращение към чужденците много бързо води до желание да се отхвърля всяка стъпка напред, която им се вижда следствие на неверни по тяхно мнение методи — и тъкмо това позволява на тази най-високомерна от всички нации да обявява всички открития за свои собствени. Откритие, почиващо на неверни предпоставки, не е откритие; всички чужденци, намиращи се под влиянието на Декарт, използват неверни предпоставки, а следователно… Hypotheses non fingo. Тук няма хипотеза: не реве ли така като йерихонска тръба Нютон в нападките си срещу Лайбниц, че бил крадец, задето имал същите идеи като неговите? Ала тогава повярвах, че приятелят ми употреби този аргумент като средство за попълване на знанията ни.