— Струва ми се, че с вашата оценка не отдавате дължимото на мосю Декарт — възразих. — Но това не е съществено. Кажете какъв метод бихте избрали вие.
— Бих започнал с преливане на кръв между животни — млади и стари. Първо от една порода, после от различни. Бих вливал вода в кръвоносните съдове на животните, за да проверя няма ли резултатът да е същият. После бих сравнил всички показания, за да проверя какво е въздействието от преливането на кръв. И накрая, като се убедя, че мога да продължа с пълна увереност, бих изпробвал метода върху госпожа Блънди.
— Която по това време ще е в гроба от година време, ако не и от по-дълго.
Лоуър се ухили.
— Безпогрешното ви око забеляза слабостта на метода.
— Твърдите, че не бива да го правя ли?
— Не, би било вълнуващо. Просто се съмнявам дали е достатъчно обосновано. И съм сигурен, че ще предизвика скандал. Затова е опасно да се обсъжда публично.
— Ако позволите, ще се изразя другояче. Ще ми помогнете ли?
— Естествено, много бих се радвал. Само обсъждам съпътстващите въпроси. А вие как смятате да подходите?
— Не знам — отвърнах. — Хрумна ми, че говедо би било подходящо. Нали казват „як като вол“. Но здравомислието ме принуждава да се откажа. Както ви е известно, кръвта има склонност да се съсирва. Така че е от първостепенна важност да бъде прехвърлена от едното към другото същество без никакво бавене. А няма как да вкараме в стаята вол. Освен това кръвта ще пренесе животински дух, а не бих искал да внеса у човек животинската природа на вол. Ще е оскърбление към Бог, който ни е поставил по-високо от животните.
— Ами кръв от вас?
— Не, защото аз трябва да провеждам експеримента.
— Няма проблем. Лесно ще намерим някого. Най-подходящ избор — продължи той — би била дъщерята. Тя ще се съгласи заради майка си. И съм уверен, че ще успеем да ѝ внушим колко е важно да запази мълчание.
Напълно бях забравил за дъщерята. Лоуър забеляза как се изопна лицето ми и се осведоми за причината.
— Последния път, като бях в дома им, тя прояви такава нетърпима дързост, че се заклех вече да не престъпя през прага им.
— Гордост, господине, гордост.
— Може би. Но вие трябва да разберете, че не съм в състояние да отстъпя. Тя е длъжна да ме моли на колене, преди да променя намеренията си.
— Да оставим това засега. Да предположим, че бихте могли да проведете опита — само да предположим. Колко кръв ще ви е нужна?
Поклатих глава.
— Петнайсет унции? Или двайсет. Човек може да изгуби толкова без лоши последствия. Възможно е и повече на по-късен етап. Дойде ми на ум, че кръвта трябва да излиза от едното тяло и да се влива в другото през едни и същи места — от вена във вена, от артерия в артерия. Бих препоръчал срязване на югуларната вена, само дето кръвотечението от нея трудно се спира. Не искам да спася майката за сметка на дъщерята, чиято кръв ще изтече. Така че може би някой от по-големите съдове по протежение на ръката. После ще се направи превръзка, за да се издуе. Това е лесната част. Смущава ме самото кръвопреливане.
Лоуър стана и закрачи из стаята, като ровеше в джобовете си.
— Чували ли сте за инжектиране? — попита ме.
Поклатих глава.
— А! Това е забележителна идея, която разработваме.
— Ние?
— Аз, доктор Уилис и приятелят ми Рен. В някои отношения идеята е сходна на вашата. Вземаме остър инструмент, вкарваме го във вената и впръскваме течности право в кръвта, като напълно избягваме стомаха.
Смръщих се.
— Поразително! И какво се случва?
Той помълча за кратко.
— Резултатите са смесени — призна. — Първия път се получи идеално. Инжектирахме една осма чаша вино в куче. Ако го беше излочило, не би се напило. Но така беше от пияно по-пияно. — Той се усмихна при спомена. — Едва се справихме с него. Скочи от масата, хукна из стаята, блъсна се в бюфета и се гътна по гръб. Направо изпопадахме от смях. Дори Бойл не сдържа усмивката си. Ала важното е как малко количество инжектирано вино оказва чувствително по-силно въздействие от същото количество вино, попаднало в стомаха. Следващия път взехме мърляв стар пес и му впръскахме амонячна сол.
— И?
— Издъхна, при това в тежки мъки. Когато го отворихме, установихме значителна корозия на сърцето. Следващия път пробвахме да впръскаме мляко, за да видим няма ли по този начин да елиминираме нуждата от хранене. За съжаление то се пресече във вените.