Кола не се държеше като лекар, когато претърсваше дома на семейство Блънди, нито пък сега говореше като такъв. Любопитството ми по отношение на него още повече се изостри.
Но дори и това бе незначителен въпрос в сравнение с предмета на разговора и насоката, която той ми даде неволно. Често съм си мислил за това толкова често явление в живота на повечето хора, че дори вече преставаме да го забелязваме. Неведнъж ми се е случвало да разсъждавам над даден въпрос и щом взема случайна книга от рафта, понякога такава, която не съм чувал, да открия отговора на страниците ѝ. Нерядко мъже са били подтиквани да отидат точно на мястото, където зърват за пръв път бъдещата си съпруга. Дори на простите селяни е известно, че като пуснеш Библията да падне и тя се отвори някъде, а после поставиш пръст на случаен ред върху страницата, ще получиш най-полезния възможен съвет.
Лекомислените го наричат съвпадение, а и сред философите забелязвам нарастваща тенденция да говорят за случайност и вероятност, сякаш това е някакво обяснение, а не маска на ученост, прикриваща невежеството им. Обикновените хора знаят точно какво е, защото нищо не става случайно, след като Бог вижда и знае всичко. Дори е абсурдно да се предполага нещо различно. Тези случайности са видимите знаци на Неговото провидение, от които можем да научим много, стига да забележим ръката Му и да съзрем Неговия промисъл.
Именно Той ме отведе против волята ми онази вечер в дома на Сара, когато Кола го претърсваше, той ме постави на пътя към Абингдън и ме накара да последвам момичето и същото се случи в този разговор с Кола. Всички онези неща, които вариклечковците наричат шанс, случайност и съвпадение, показват намесата на Бог в хорските дела. Кола можеше да приведе всякакъв друг пример, който също тъй добре или дори по-убедително би илюстрирал идеята му, но той се спря на отдавна отмряла и забравена ерес. Какво вдъхновение го накара да спомене тази най-безизвестна разновидност на монтанизма? Кой ангел нашепна в ухото му и насочи ума му така, че когато излизах от гостилницата, целият бях облян в пот и крайниците ми трепереха? „Във всяко поколение Месията ще се преражда, ще бъде предаван, ще умре и ще възкръсне, докато човечеството не се отвърне от злото и не престане да съгрешава.“ Това бяха думите му и силно ме потресоха, защото точно същите бях чул от Сара дни по-рано.
През следващата седмица това напълно ме обсеби и всички мисли за доктор Гроув излетяха от ума ми. Първо изчетох малкото, с което разполагах у дома, а после отидох в Новия колеж да претършувам скромната библиотека на Томас Кен и почти не забелязах колко изтормозен бе горкият нещастник. Де да беше ми направило впечатление, тогава щях да обърна повече внимание на думите му и Сара може би щеше да бъде пощадена. Ала аз пренебрегнах угнетеното му състояние, а по-късно не успях да го разколебая в твърденията му. Вечерта бе отишъл до стаята на Гроув да го моли за прошка за грозните слухове, които бе разпространил, но се озовал хванат в капана на собствените си лъжи, след като се натъкнал на Престкот, а не осведомил за бягството му стражата или мировия съдия. Нямаше как да оттегли лъжата си, че е видял Сара да влиза в апартамента на доктор Гроув, без да поеме риска, че ще го принудят да признае как е помогнал на престъпник да избяга. Между Божия гняв след смъртта си и отмъщението на доктор Уолис приживе бе предпочел първото и оттогава скъпо си плаща за това. Защото стоеше безучастен, докато бесеха невинна жена, само и само да се докопа до своя годишен доход от осемдесет лири. Не мога да го съдя твърде сурово; собственият ми грях не беше по-малък, а когато проговорих, вече беше твърде късно.
Той ми зае книгите, които му поисках, а когато приключих с тях, отидох в Бодлеанската библиотека, където издирих разказаната от Кола легенда. Откъсите от Тертулиан и Иполит бяха дословно както той ги цитира. Намерих препратки към Евсевий, Иреней и Епифан. И колкото повече четях, толкова повече разумът ми въставаше срещу видяното. Как бе могла неуката Сара да декламира пророчества, направени преди повече от хиляда години? Нямаше съмнение, отново се повтаряха все същите думи, сякаш произнасяни от една уста: отдавна умрялата жена, проповядваща от хълм в Мала Азия, и момичето, което тъй странно описваше смъртта си в Абингдън.