— И откъде ви е известно това?
Изложих историята си свързано, доколкото можах, и казах, че аз съм този, който е поставил отровата в бутилката.
— Видели са я в колежа — възрази той.
— Не е била там.
— Откъде знаете?
Не намерих отговор на това, тъй като бях се обвързал с обещание пред Сара да не говоря за пророчествата ѝ.
— Тя беше с мен.
— Къде?
— В стаята ми.
— Кога си тръгна?
— Не си тръгна. Остана там през цялата нощ.
— Семейството ви ще го потвърди ли?
— Те не я видяха.
— Няма как майка ви и сестра ви да не са си били у дома, нали? Знаете, че мога да ги разпитам.
— Сигурен съм, че си бяха у дома.
— И не са видели как е влязла, как се е качила в стаята ви, как е излязла после?
— Не.
— Не са чули нищо през цялата нощ?
— Не.
— Ясно. С цел да убиете доктор Гроув ли отнесохте праха в апартамента му?
— Не. Прахът вече си беше там и той ме помоли да сипя от него в бутилката, за да успокои стомашните му болки.
— Но час по-рано са му казали, че прахът не помага, и той е заявил, че никога повече няма да го използва.
— Не го е казал сериозно.
— Всички, които са го чули, са повярвали, освен това твърдят, че бил благодарен на италианеца за съвета.
— Не му беше благодарен.
— Потвърждават го очевидци.
— Нищо не мога да направя.
— Можете ли да обясните как златният пръстен с печат на доктор Гроув се е оказал у обвиняемата? Вие ли го откраднахте и ѝ го подхвърлихте?
— Не.
— Как е попаднал у нея тогава?
— Нищо не ми е известно за това.
Сър Джон се облегна на креслото си и ме изгледа мрачно.
— Не знам каква е целта ви, господине. Напълно ми е ясно, че лъжете, за да защитите онази отрепка, а опитът да се отклони правосъдието в лъжлива посока е сериозно провинение. Моля ви, добре си помислете и престанете да се държите така безразсъдно.
— Но това е самата истина.
— Не е истина. И няма как да е истина. Не можете да обясните уликите, доказващи вината ѝ, а фактите, които изреждате, за да засвидетелствате невинността ѝ, никак не са убедителни.
— Нима няма да ми помогнете?
— А вие какво искате? Следствието е приключено и делото е в ход. Ако упорствате да продължите с тези глупости, не мога да ви попреча да се изправите пред съда и там да произнесете речта си. Но дори да го направите, предупреждавам ви, че това нищо няма да промени, а съдът може да подложи и вас на наказание.
Тогава отидох при доктор Уолис с надежда да го уговоря да използва тайното си влияние и да спаси момичето. Как можех да знам, че той вече е предопределил смъртта ѝ? Разказах историята си за втори път и за втори път не ѝ повярваха.
— Нищо не ви дължа, господин Уд — заяви той. — Така или иначе, нищо не бих могъл да направя за вас. Съдбата на момичето е в ръцете на съдията и съдебните заседатели. Знам, чували сте слухове, че съм на правителствена служба, но те са силно преувеличени. Също толкова не ми е по силите да възбудя дело срещу нея, колкото и да го прекратя.
— Но вярвате ли ми поне?
Седяхме в кабинета му и разговорът ни се получи твърде странен; в поведението на доктора прозираше умора, каквато не бях забелязвал у него преди. Естествено, нямах никаква представа доколко това дело е мъчело съвестта му, защото ясно е съзнавал какво зло върши. Сам себе си е убеждавал, че постъпва благородно, но когато човек прави сделка със собствената си съвест, всеки, който го уверява в обратното, се подлага на риск.
— Не ви вярвам. Мисля, че тази басня е плод на вашата себичност. Предпочитате да се отдавате на наслада с момичето пред това правосъдието да възтържествува. Знам за нея повече, отколкото подозирате, и съм уверен, че когато я обесят, ще се възцари справедливост.
— Тя не е извършила убийство.
Уолис направи крачка към мен, извиси се с ръста си, смачка ме със силата и злобата на личността си.
— Развратното момиче, което толкова много ви се харесва, господин Уд, съдейства на заговорник, подстрекател и безбожник. Помага на най-опасния човек в кралството да извърши чудовищно престъпление и този човек вече уби моя слуга. Но аз ще осъществя отмъщението си и този човек ще умре. Ако смъртта на Сара Блънди ще е крачка към отмъщението ми, така да бъде. Не ме засяга дали е невинна, или виновна. Сега разбрахте ли ме, господин Уд?