Когато лечението бе завършено, той ми предложи да изпия с него чаша вино, но аз му отказах, тъй като бездруго вече бях пил много. Изложих причината за посещението си, без да споменавам случката в кафенето, след като самият той не каза нищо. Бях осъждал поведението му, но сега, като опознах момичето по-добре, можех да го разбера.
— Става дума за младеж, с когото се видях вчера — казах. — Господин Престкот.
Като чу името, доктор Гроув се намръщи и се поинтересува как съм могъл да се видя с Престкот, когато той лежи в затвора.
— Благодарение на скъпия ми приятел доктор Лоуър — поясних, — който имаше с него… ъъ… дела за уреждане.
— Прицелил се е в трупа му, нали? — рече Гроув. — Честно да ви кажа, като се разболея, минава ми мисълта да се върна в родния Нортхамптън заради опасения, че Лоуър ще цъфне до смъртното ми ложе с алчен блясък в очите. И какво отговори Престкот?
Разправих му как категорично е отказал и Гроув кимна.
— Похвално. Умен момък е, макар да беше ясно, че ще свърши зле. Твърде своенравно поведение има.
— Сега е пълен с разкаяние — изрекох с дълбока сериозност — и се нуждае от духовна подкрепа. Би желал да го посетите и да му помогнете да намери утеха в религията.
Гроув видимо беше също толкова доволен, колкото и смаян.
— Никога не бива да се подценява силата на въздействието на примката. Тя подбужда и най-закоравелия грешник да подири Божието милосърдие — отсъди той с удовлетворение. — Ще го навестя довечера.
Харесах го заради това. Без съмнение беше рязък и твърде закостенял в остарелите си убеждения, но все пак долових доброта у него. Освен това приемаше на драго сърце несъгласието у събеседника. По-късно Лоуър ми каза, че при всичките му недостатъци Гроув никога не се обиждал от откровено изложени възражения, макар и да се стараел с всички сили да ги опровергае. На фона на всичко това бил човек, мъчен за харесване, но се намирали хора, които дори го обичали.
— Той гори от желание да поговори с вас възможно най-скоро — казах. — Но аз бих ви посъветвал да изчакате ден-два. Духа северен вятър, а, както е известно, той е вреден при очните болести.
— Ще видим — отвърна ми. — Но трябва да ида скоро. Не ми се щеше да го правя, без сам да е изявил желание за среща, а сега съм доволен, че ме вика. Приемете моите благодарности, господине.
— Известна ли ви е историята на престъплението му? — поинтересувах се. — От малкото подробности, които дочух, съдя, че не е съвсем обичайно.
— Крайно необичайно дори — съгласи се Гроув. — Но се боя, че бе обречен да постъпи така по семейна предопределеност. Баща му също беше своенравен човек с несполучлив брак.
— Не е обичал жена си ли? — попитах.
— По-лошо. Ожени се по любов. За очарователна девойка, както са ми казвали, но против желанието на двете семейства, които така и не му простиха. Боя се, че такъв си му беше нравът.
Поклатих глава. Самият аз произхождах от род на търговци и прекрасно разбирах колко е важно в брачните дела да не допускаш чувствата да замъглят разума. Както веднъж отбеляза баща ми, ако Бог е имал на ум да се женим по любов, то защо е създал метресите? Не че той самият си позволяваше нещо в това отношение. С майка ми си бяха предани един на друг.
— Когато започна войната, той застана на страната на краля, сражава се доблестно и беше лишен от всичко. Но запази своята лоялност и встъпваше в заговори против Републиката. Уви, обичаше заговорите повече, отколкото своя монарх, и предаде краля на Кромуел, което доведе до гибелни последствия. По-злостно деяние светът не е виждал, откакто Юда Искариотски е продал нашия Господ Бог.
И той закима дълбокомъдрено. Всичко това ми се стори много интересно, но така и не разбрах кое е отвело младия Престкот в затвора.
— Много просто — каза Гроув. — Характерът му е див и неуравновесен; може би имаме тъкмо онзи случай, когато греховете на бащите се стоварват върху синовете. Беше непослушно и необуздано дете и едва изтръгнал се от властта на семейството, се предаде на пороци. Нахвърли се на опекуна си и едва не го уби, а човекът се бе грижил за него с доброта след позора на бащата; към това се добави и жалбата от негов чичо, чието ковчеже с пари опразнил при свое пътуване. Случват се такива неща: миналата година обесиха студент за грабеж, тази година е ред на Престкот и опасявам се, няма да се спре дотук. „Защото тая земя е пълна с кървави злодейства, и градът е пълен с насилия.“