— Вижте момичето — казах, като забелязах, че тя започна да се прозява, лицето ѝ пребледня и се оплака от виене на свят.
— Това е просто от загубата на кръв. Отнехме част от жизнената ѝ сила и няма как тя да не усети слабост. Легни до майка си, мила, и поспи.
— Не бива. Трябва да я наглеждам.
— Не се безпокой. Кола ще се върне да провери как е тя, а по-късно ще изпратя доверен човек, за да ни осведоми как вървят нещата тук. Затова лягай до нея и нямай грижа за нищо. Ама че ден, а, Кола? Първо доктор Гроув, а после това. Краката не ме държат от изтощение.
— Какво? — обади се Сара. — Какво се е случило с доктор Гроув?
— Хм?… Да, ти го познаваш, съвсем бях забравил. Ами, той умря. Кола го намерил сутринта мъртъв в стаята му.
Момичето, което бе запазило спокойствие и при загубата на кръв, и при мисълта, че майка ѝ умира, като че го изгуби при тази новина. Пребледня още повече и за наше смайване скръбно поклати глава, а после се сгуши на леглото и скри ръце в дланите си. Беше много трогателно и неочаквано, но забелязах, че при всичката си мъка не попита как е станало.
С Лоуър се спогледахме и стигнахме до негласно споразумение, че с нищо не можем да помогнем. Кръвопускането я бе отслабило, а в празния ѝ стомах се бяха освободили секреции, предизвикващи в тялото всички симптоми на хистерия.
Приятелят ми се държа прекрасно, като показа сърдечна доброта и вложи всичките си умения, каквито привидното му лекомислие не предполагаше и които правеха мрака на обземащата го от време на време ярост още по-непонятен за мен.
Като се убедихме, че имат достатъчно храна и дърва за огрев, завихме пациентката с топло одеяло, пожелахме ѝ всичко хубаво и си тръгнахме, защото не ни оставаше да сторим друго. След два-три часа се върнах, за да проверя дали са настъпили промени. И майката, и дъщерята спяха и трябва да кажа, че сънят на майката изглеждаше по-спокоен.
Дванадесета глава
Когато вечерта се срещнах с Лоуър в гостилницата на Мама Джейн, недалеч от Главната улица, където съдържателката предлагаше ядивна храна на ниски цени, той изглеждаше в много по-добро разположение на духа, отколкото по-рано през деня.
— Е, как е вашата пациентка? — подвикна ми от масата, едва щом влязох в малкото салонче, претъпкано от студенти и от по-бедни членове на факултета.
— Почти без изменения — отвърнах, след като той нареди на студент да ми отстъпи мястото си. — Все още спи. Дишането ѝ е по-леко и се забелязва приток на кръв в бузите.
— Така и следваше да се очаква — каза той. — Но това ще го обсъдим по-късно. Може ли да ви представя свой добър приятел? Събрат лекар и поклонник на експеримента. Господин Да Кола, запознайте се с господин Джон Лок.
Мъж приблизително на моята възраст със слабо лице, надменно изражение и дълъг нос, вдигна глава, промърмори нещо и мигом отново се зае с храната, препълваща чинията му.
— Както виждате, блестящ събеседник е — продължи Лоуър. — Как му се удава да остава толкова слаб при всичкото това тъпчене, е една от великите тайни на Природата. Завещал ми е тялото си посмъртно и може би ще успея да разбуля тази загадка. А сега, към вечерята. Надявам се свинска глава да ви е по вкуса. Срещу два пенса с толкова зеле, колкото можете да изядете. Бирата е половин пени. Не остана много, затова побързайте да повикате майчицата.
— А как е приготвена? — осведомих се с интерес, тъй като наистина умирах от глад.
Покрай вълненията през деня съвсем забравих обяда и при мисълта за свинска глава с ябълки и бренди, а може би и с няколко скаридки, ми потекоха слюнки.
— Варена в оцет — отговори ми. — Как иначе?
— Вярно, как иначе — въздъхнах. — Е, така да е.
Лоуър повика жената, поръча от мое име и ми връчи чаша с бира, налята от неговата кана.
— Казвайте, Лоуър, какво има? Личи си, че нещо ви забавлява.
Той притисна пръст към устните си.
— Шшт! Това е велика тайна. Надявам се, че не сте зает тази вечер.
— Че с какво мога да съм зает?
— Чудесно. Искам да ви се отблагодаря за любезността, с която ми позволихте да ви помогна днес. Предстои ни работа. Получих поръчка.
— Що за поръчка?
— Погледнете в чантата ми.
Надникнах вътре.
— Бутилка бренди — установих. — Отлично. Любимото ми питие. След виното, разбира се.
— Не искате ли да го опитате?
— На всяка цена. Тъкмо ще отмие от устата ми вкуса на варен свински мозък.
— Не ще и дума. Погледнете по-внимателно.
— Наполовина празна е.
— Изключително наблюдателен сте. Сега разгледайте дъното.