— Утайка — заключих, като хвърлих поглед.
— Да, само че утайка оставя виното, а не брендито. И тази е някак зърнеста. От какво е?
— Нямам представа. Какво значение има?
— Бутилката е от стаята на доктор Гроув.
Намръщих се.
— Но какво сте правили там?
— Поканен бях да присъствам. Господин Удуърд е далечен роднина на Бойл. Както не след дълго ще установите, всички са в някакво далечно родство с Бойл. Самият той се отказа да помогне, с оправданието, че не е достатъчно осведомен в тази област. Помоли мен да го заместя. Естествено, бях възхитен. Удуърд е важна персона.
Поклатих глава. Виждах вече накъде духа вятърът. Горкият Гроув, помислих си, така и не успя да се спаси в Нортхамптън.
— Стори ми се, че той покани друг човек. Бейт, ако не се лъжа.
Лоуър презрително щракна с пръсти.
— Прадядо Бейт? Та той и от леглото не става, ако Марс е във възход, а единственото лечение, което прилага, са пиявици и дим от запалени билки. Цялата му ученост стига колкото да установи, че бедният Гроув е мъртъв. Не, Удуърд не е глупак. Нужно му е мнение от човек, който знае какво говори.
— А вашето мнение?
— Ето тук е тънкият момент — отвърна уклончиво. — Направих бегъл оглед на трупа и реших, че е нужно по-подробно обследване. Тъкмо с това ще се заема довечера в кухнята на ректора. Помислих си, че може да пожелаете да присъствате. Лок също има намерение да дойде и ако Удуърд не се поскъпи с виното, ще си прекараме времето много ползотворно.
— Би било чудесно — казах, — но сигурен ли сте, че ще ме допуснат там? При срещата ни Удуърд не се показа особено приветлив.
Лоуър махна безгрижно с ръка.
— Не се тревожете за това. Видели сте се при утежняващи обстоятелства.
— Той се държа оскърбително — настоях. — Обвини ме, че отправям клеветнически намеци.
— Нима? И какви точно?
— Не знам. Само попитах не се ли е преуморявал клетникът с някаква физическа активност. Удуърд почервеня от гняв и ме обвини в злонамереност.
Лоуър потърка брадичката си и по устните му плъзна усмивка на разбиране.
— Виж ти — промърмори. — Значи е възможно да е вярно.
— Кое да е вярно?
— Носеха се разни слухове — намеси се Лок, който беше приключил с вечерята и бе готов да посвети вниманието си на нещо друго. — Нищо сериозно, но някой бе пуснал мълвата, че Гроув блудства с прислужницата си. Аз самият го намирах за малко вероятно, предвид че източникът на тези сплетни беше Уд.
— Нещо не разбрах… — понечих да кажа.
Лок вдигна рамене, сякаш не му се искаше да продължи, но Лоуър не беше толкова сдържан.
— Въпросната прислужница беше Сара Блънди.
— Държа да кажа, че Гроув винаги ми е изглеждал порядъчен човек, способен да устои на въртиопашки като нея — отбеляза Лок. — А клюката, както споменах, идеше от онзи клоун Уд и естествено, не ѝ придадох значение.
— Кой е Уд?
— Антъни Уд или Антъни де Уд, както му е угодно да се именува, тъй като се причислява към благородническото съсловие. Още ли не се познавате с него? Не бойте се, няма да го избегнете. Той ще ви издири и ще ви извади душицата. Антиквар от най-досадните.
— Не, държа да сме справедливи — намеси се Лоуър. — В тази област той е отлично осведомен.
— Може би, но пак си остава жалък клюкар и завистник; никой освен него няма заслуги и пробива единствено благодарение на връзки. Сигурно е убеден, че и Христос дължи положението си благодарение на семейно влияние.
Лоуър се изхили на това богохулство, а аз скришом се прекръстих.
— Хубава работа, Лок, ето че смутихте нашия приятел папист — упрекна го той шеговито. — Работата е там, че Уд води монашеско съществуване сред своите книги и ръкописи и девойката с нещо го е привлякла. Беше прислужница на майка му и горкият Уд се смята за измамен от нея.
Лок се подсмихна.
— Единствен Уд би могъл да се изненада от нещо такова — рече той. — Но така или иначе, той уреди момичето на работа при Гроув, а после започна да плещи своите измислици за тях. И тъй като е злопаметен, залови се да разпространява слуховете из целия град, та за да запази доброто си име, Гроув бе принуден да я изгони.
Лоуър го ръчна с пръст в рамото.
— Тихо, приятелю — предупреди го. — Ето че се задава и самият той. А знаете как не търпи да го одумват.
— О, господи — промърмори Лок. — Това няма да го понеса. Не и по време на хранене! Приемете извиненията ми, господин Коул.
— Кола.
— Господин Кола. Надявам се да се видим по-късно. Приятна вечер, господа.
Той стана, бързо се поклони и се отправи към вратата, неучтиво припряно, като пътьом кимна на един до абсурдност неспретнат мъж, който се насочи към нас.