— Господин Уд! — любезно подвикна Лоуър. — Заповядайте, седнете при нас, ще ви запозная с приятеля си господин Кола от Венеция.
Уд вече сядаше, без да е дочакал поканата, и се притисна толкова плътно до мен, че нямаше как да не доловя мириса на непраните му дрехи.
— Добър вечер, господине. Добър вечер, Лоуър.
Лесно ми беше да разбера защо Лок се изниза така скоропостижно. Не стига че от този човек вонеше и бе лишен дори от подобие на добри обноски — дотам, че носеше очила пред хора, сякаш забравил, че вече не е в библиотеката си, — но и самото му присъствие незабавно помрачи духа на веселие, който дотогава цареше на масата.
— Както разбрах, вие сте историк — казах в опит да завържа любезен разговор.
— Да.
— Навярно е много интересно поприще. В университета ли работите?
— Не.
Ново мълчание, което прекъсна Лоуър, като отмести стола си и стана от масата.
— Нужно ми е да се подготвя — обясни той, все едно не забелязваше безмълвната ми паническа молба да не ме оставя насаме с господин Уд. — Ще ви очаквам у господин Щал на улица „Търл“ след половин час.
И с лека усмивка, подсказваща, че прекрасно съзнава как ме е насадил на пачи яйца, Лоуър си тръгна и ме остави в компанията на господин Уд. Самият той не поръча никаква храна, а се залови да обира остатъци от чужди чинии, като смучеше костите отвратително шумно. Реших, че трябва да е много беден човек.
— Сигурно са ви наприказвали всякакви гадни неща за мен — подхвърли и с жест ми попречи да възразя. — Не си правете труда, знам как ме обсъждат.
— Очевидно това не ви засяга особено — казах предпазливо.
— Напротив. Всеки човек иска да бъде високо ценен, нали така?
— Е, чувал съм далеч по-лоши неща за други хора.
Уд изръмжа и се зае с чинията на Лоуър. Тъй като начинът на приготовление на свинската глава съвсем ми беше убил апетита, приближих към него и своята, почти пълна с храна.
— Много сте любезен — каза той. — Извънредно много.
— Може да смятате Лоуър за фалшив приятел — подхванах, — но той не спести похвали за уменията ви във вашата професионална област. И това ме изкушава да ви попитам с какво точно се занимавате.
Той отново изръмжа и аз се уплаших да не би утоляването на глада да го направи прекалено разговорчив.
— Вие ли сте онзи лекар венецианец, за когото чувам? — попита ме вместо отговор.
— Венецианец съм, но не съвсем лекар — отвърнах.
— Папист?
— Да — потвърдих и застанах нащрек, но той не се впусна в обидни квалификации.
— И смятате ли, че еретиците трябва да горят?
— Моля? — Бях стъписан от несръчния му маниер да води разговор.
— Ако някой бъде изкушен да напусне лоното на църквата, вашата или която и да е друга, вярвате ли, че трябва да гори в пламъци?
— Не непременно — отговорих, като търсех подходящи аргументи. Стори ми се по-разумно да поддържам разговора в границите на общи теми и да не допускам ровене в моите дела. Не търпя сплетни и слухове. — Възможно е да заслужава да изгуби живота си, ако приемете доводите на Тома Аквински, който задава въпроса защо фалшификаторите на монети подлежат на смъртно наказание, а не и фалшифициращите вяра. Впрочем, мисля, че в наши дни това се случва много рядко, въпреки онова, на което вие, протестантите, сте се наслушали.
— Имах предвид да горят в Ада.
— О!
— Ако ме кръсти свещеник-еретик, опрощават ли ми се греховете на Адам? — замислено произнесе той. — Ако ме венчае такъв, ще бъдат ли децата ми законнородени? Киприан е казал, ако не се лъжа, че силата на тайнството произтича ex opera operantis, така че кръщение, извършено от еретик, няма да е никакво кръщение.
— Но папа Стефан е възразил и е посочил, че тя съществува ех opera operato или по силата на действието, а не на положението на действащия — изтъкнах. — Така че не ви заплашва никаква опасност, ако и от двете страни намеренията са били добри.
Той подсмръкна и избърса устата си.
— Защо питате?
— Вие, папистите, вярвате в смъртния грях — продължи разсеяно той. — Много мрачна доктрина по моему.
— Не чак колкото вашата за предопределението. Вярвам, че Бог може да прости всичко, дори смъртния грях, ако реши. А вие твърдите, че хората печелят или губят безсмъртните си души, преди още да са се родили, и дори Бог не може да промени това. Що за жалък Бог е това?
В отговор той отново изсумтя и като че не бе склонен да продължи дискусията, което ме озадачи, тъй като именно той я подхвана поначало.