— Може би искате да станете католик? — предположих, като ми хрумна, че би могъл да засяга тази тема не просто от неловкост и неумение да води разговор. — Затова ли ми задавате този въпрос? Предполагам, че ще трябва да потърсите някой по-осведомен в догмите от мен. Аз съм твърде слаб в богословието.
Уд се засмя и аз почувствах, че най-сетне ми се е удало да преодолея болезнената му вглъбеност в себе си. Реших, че е немалка победа, тъй като няма по-упорито нещо от протестант, потънал в меланхолия.
— Тук сте абсолютно прав, господине. Стори ми се, че ви видях миналата неделя да влизате в еретическа църква с господин Лоуър.
— Да, отидох с него на службата в „Сейнт Мери“, но не съм се причестявал. Макар че можех да го сторя.
— Вие ме изумявате. Как така?
— Коринтяните не са виждали вреда в яденето на месо, предлагано в жертва на езически идоли, макар да са знаели, че тези богове не съществуват — припомних. — И колкото и заблудени да са били в много други отношения, тук съм съгласен с тях. Подобно действие с безобидно, ереста е в умишленото поддържане на фалшива вяра.
— Ако ни представят истината, а ние откажем да приемем свидетелствата за нея с очи и уши?
— Очевидно това е грях, нали така?
— Дори ако тази истина противоречи на общопризнатото?
— Някога вярата в Христос е противоречала на всичко общопризнато. Но да се установи истината, не е така лесно. Ето защо не бива да бързаме да отхвърляме традиционни вярвания, та макар и да ги критикуваме в тесен кръг.
— Звучи ми йезуитско — заяви Уд. — Ще възразите ли, ако пожелая да присъствам на служба във ваша църква?
— Бих ви посрещнал там на драго сърце. Не че точно моя работа е да приветствам или гоня някого.
— Признавам, много свободно приемате нещата. Но защо смятате англиканската църква за еретична?
— Поради причините, които изложих. А и защото папата я е заклеймил като такава.
— О, разбирам. Ами ако някое предложение е безспорно еретично, но не е било заклеймено? Бих ли имал аз… или вие… свободата да го приемем?
— Вероятно зависи от естеството му — отвърнах, като отчаяно търсех начин да се измъкна от този разговор, който отново бе отишъл в задънена улица. Но той беше упорит човек и явно толкова много му се искаше компания на горкия, че не можех да си позволя да бъда жесток. — Ако желаете, ще ви посоча пример. Преди няколко години ми попадна книга за еретичните движения от ранните векове на църквата. То се знае, чували сте за фригиеца Монтан и твърдението му, че новите пророци от всяко поколение ще добавят към думите на нашия Господ Бог.
— И е бил заклеймен от Иполит.
— Ала подкрепен от Тертулиан и получил благоприятни отзиви от Епифан. Но аз друго исках да кажа. Във въпросната историческа книга се споменава една жена, Присцила, последователка на Монтан, и нейните твърдения никога не са били заклеймени, доколкото ми е известно, тъй като почти никой не ги е чувал.
— И какво е казвала тя?
— Че изкуплението е неспирен процес и във всяко поколение ще се възражда Месия, ще бъде предаван, ще умира и ще възкръсва, докато човечеството не се отвърне от злото и не престане да съгрешава. Изказва още много подобни мисли.
— И казвате, че тази доктрина е убягнала на човешкото внимание — каза Уд, кой знае защо много по-силно заинтересуван от примера, който приведох, отколкото от каквото и да било друго, казано от мен от момента, когато му дадох чинията си с храна. — Нищо чудно. Това е просто по-грубовата версия на Ориген, който твърди, че Христос е разпван всеки път щом извършваме грях. Това е метафора, възприемана буквално.
— Мисълта ми беше, че макар да няма официално заклеймяване на проповядваното от Присцила, католиците несъмнено са задължени да го отхвърлят, както отхвърлят всякакви езически религии. Доктрината и литургията са представени с пълна яснота и трябва да приемем, че което не е разрешено, по дефиниция се изключва.
Раздаде се ново сумтене от Уд.
— И никога ли не се бунтувате срещу онова, което ви е казано да вярвате?
— Често го правим — отвърнах весело. — Но не и срещу доктрината, тъй като тя е очевидно правилна във всички подробности. Вашият господин Бойл вярва, че когато науката и религията са в конфликт, значи има някаква грешка в науката. Това е почти като да кажеш, че когато индивидуалният ум и църквата са в противоречие, задължение на индивида е да открие в какво се състои грешката му.
Виждах, че интересът на Уд към разговора е много по-силно разпален от моя и че е на ръба да предложи да идем някъде да пийнем, та да продължим увлекателната си беседа. Не се сещах за нищо, което да желая по-малко от това, тъй че преди да бъда поставен в положение да му откажа, изправих се припряно.