— А вие с какво си прекарвате времето?
— Развличам господарите си — отвърна жлъчно. — Искат да узнаят какво ще се получи, ако се смеси медна патина със селитра, и аз ги смесвам. А какво ще стане, ако сместа се нагрее? Нагрявам я.
— А после не се ли опитвате да установите защо се е случило каквото се е случило?
Той небрежно махна с ръка.
— Пфу! Не. Опитваме се да установим как се случва, не защо.
— Нима има разлика?
— Разбира се. Опасна разлика. Разривът между „как“ и „защо“ много ме тревожи, както би трябвало да тревожи и вас. Тъкмо тази разлика ще стовари света на главите ни. — Той се изсекна и ме погледна гнусливо. — Вижте какво, аз съм зает човек. Идвате тук със загадка. Вероятно е от областта на химията, иначе не бихте се унижили да молите за услугите ми. Така ли е?
— Имам най-високо мнение за вашите дарби — увери го Лоуър. — И струва ми се, съм дал достатъчно доказателства за това. От дълго време ви плащам за уроци.
— Да, да. Но не ме удостояват често със светски посещения. Не че аз възразявам, имам си по-интересни дела от празните приказки. Така че ако очаквате от мен услуга, казвайте каква е тя и си заминавайте.
Лоуър очевидно отдавна бе привикнал към тези грубости. Аз на негово място вероятно вече щях да съм си тръгнал, но той невъзмутимо извади от чантата си бутилката с бренди и я постави на масата. Щал я приближи до очите си и примижа — ясно беше, че е късоглед, и не би му било излишно да се снабди с очила.
— Е? Какво е това?
— Това е бутилка с бренди и странна утайка на дъното, която виждате не по-зле от мен, макар и да се преструвате на сляп. Искаме да узнаем от какво е.
— Аха! Дали доктор Гроув е убит от силата на алкохола, или от някаква друга сила. Дали виното им е яд змийски и мъчителна отрова аспидова.
Лоуър въздъхна.
— Второзаконие, глава 32, стих 33 — отговори. — Да, именно.
После зачака търпеливо, докато Щал старателно изобразяваше дълбок размисъл.
— И тъй, как да проверим тази субстанция, след като тя вече е замърсена от течността? — Германецът размишлява още известно време. — Защо не предложите някоя вечер чаша от това бренди на вашата разпътна прислужница? Ще решите два проблема отведнъж.
Лоуър отвърна, че идеята не е добра. Трудно би било да се повтори експериментът, та макар и да е успешен.
— А сега, ще ни помогнете ли, или не?
Щал се ухили и разкри прогнилите си черни зъби, които като нищо може да бяха причина за злобния му нрав.
— Разбира се — отвърна. — Крайно увлекателна задачка. Ще е нужна серия от опити, достатъчно многобройни и достъпни за повторение, та да бъде идентифицирана тази утайка. Но за начало ще трябва да я извлека в по-удобна за употреба форма. — Посочи бутилката. — Предлагам да си идете и да дойдете след няколко дни. Мразя да ме пришпорват.
— Но не може ли да започнем поне?
Щал въздъхна, после вдигна рамене и се изправи.
— Ами хубаво, ако това ще ме избави от присъствието ви.
Той се приближи до полицата и избра маркуче с тънък стъклен накрайник, който пъхна в гърлото на бутилката. Приведе се, всмукна от другия край и бързо го постави в съд, където течността потече.
— Интересен и полезен способ — поясни. — Широко известен и все пак удивителен. Докато втората част на маркучето е по-дълга от първата, течността ще изтича, тъй като течността, слизаща надолу е по-тежка от тази, изкачваща се нагоре. Иначе в маркучето ще се образува вакуум, какъвто е невъзможно да се поддържа. А истински интересният въпрос се заключава в това какво ще се случи, ако…
— Нали няма да изтеглите и цялата утайка? — тревожно попита Лоуър, когато нивото на брендито в бутилката забележимо спадна.
— Виждам, виждам. — И Щал бързо извади стъкления накрайник.
— А сега?
— А сега ще извлека утайката, която трябва да се промие и изсуши. Това ще отнеме време и вече няма причини да оставате тук.
— Просто споделете плана си.
— Всичко е много просто. Първо ще я подгрея леко, за да се изпари течността, после ще я промия с прясна дъждовна вода, ще я оставя отново да се утаи, отново ще изпаря течността, ще промия утайката и ще я изсуша повторно. Дотогава вече трябва да е достатъчно почистена. Три дни с ваше позволение. И нито миг по-рано, а ако се появите преди това, няма да говоря с вас.
Придружих Лоуър до Новия колеж, където отидохме в дома на ректора — обширна сграда, заемаща повечето от западната страна на квадратния вътрешен двор. Прислужникът ни въведе в салона, където Удуърд приемаше гостите си. Видяхме, че Лок вече е пристигнал и разговаряше непринудено, настанил се преспокойно в кресло, сякаш беше стопанинът тук. Помислих си, че имаше нещо у този човек, което винаги щеше да му печели благоволението на властимащите. Нямам представа как се получаваше така при него. Не притежаваше приятни обноски, нито беше украшение за обществото. Но усърдното му внимание към онези, които смяташе за по-достойни от себе си, бе неустоимо. И то се знае, той сръчно си създаваше репутация на блестящ ум, така че в края на краищата тези хора започваха да го покровителстват, като при това изпитваха благодарност към него. В по-късните си години започна да пописва книги, които минават за философски трактати, макар дори бегъл прочит да подсказва, че просто пренасяше в тях склонността си към ласкателство на метафизично ниво и обясняваше защо покровителите му бяха оправдани да съсредоточат цялата власт в ръцете си. Господин Лок не ми допадаше.