Неговата непринуденост и самоувереност в присъствието на ректора Удуърд бяха в остър контраст с поведението на приятеля ми Лоуър, който изпадаше в униние, когато му се налагаше да проявява тази смесица от почтителност и учтивост, нужна в присъствието на висшестоящите нему. Горкият! Отчаяно желаеше облагите от покровителство, но не притежаваше способността да се преструва и неловкостта му често създаваше впечатление за грубост. Не минаха и пет минути, когато вече беше забравено, че огледът на тялото на Гроув е възложен на Лоуър, а Лок е само поканен да присъства, така че разговорът се водеше между философа и ректора. Лоуър неловко седеше встрани, слушаше ги, потънал в потиснато мълчание, и ставаше все по-мрачен.
Аз, от своя страна, се задоволявах да си държа устата затворена, за да не си навлека отново неприязънта на ректора, и тук, нека му отдам справедливост, на помощ ми се притече Лок.
— Господин Кола е много притеснен, задето сте го смъмрили така строго сутринта — подхвърли той. — Спомнете си, че нашето общество му е чуждо и той не знае нищо за делата ни. Каквото и да е изрекъл, не е вложил умисъл.
Удуърд кимна и ме погледна.
— Приемете извиненията ми, господине — каза. — Бях разстроен и недостатъчно внимателен в думите си. Само че предишната вечер при мен постъпи жалба и аз изтълкувах погрешно изреченото от вас.
— Каква жалба?
— Доктор Гроув бе обсъждан за постоянен пост и това беше почти решено, а ето че дойде тази жалба, в която се твърдеше, че води разпътен живот и не бива да бъде назначаван.
— Заради онова момиче Блънди, нали? — попита Лок със светско равнодушие.
— Откъде знаете?
— По таверните това отдавна се говори, не че е някакво доказателство. Мога ли да попитам кой е подал жалбата?
— Изхожда от член на факултета — отвърна Удуърд.
— Но от кого именно?
— От кого именно засяга единствено колежа.
— А вашият жалбоподател подкрепил ли е обвинението си с някакви доказателства.
— Сочи, че момичето е било в стаята на доктор Гроув снощи, лично ги видял да влизат там. Изразява опасение, че са могли да ги видят и други и това би хвърлило сянка на колежа.
— А истина ли е било?
— Възнамерявах тази сутрин да попитам доктор Гроув.
— Значи тя е била там снощи, а на сутринта Гроув е открит мъртъв — обобщи Лок. — Виж ти…
— Допускате, че тя е сложила край на живота му?
— Боже милостиви, съвсем не — възрази Лок. — Но силно физическо претоварване при определени обстоятелства може да доведе до апоплектичен удар, както тъй простодушно отбеляза господин Кола сутринта. Това е далеч по-вероятното обяснение. В такъв случай несъмнено ще ни помогне щателно изследване. Нещо по-зловещо изглежда малко вероятно. При това господин Лоуър каза, че момичето май искрено скърбило, като узнало за смъртта на Гроув.
— Благодаря ви за тези сведения — каза ректорът. — Е, да пристъпваме ли към работа? Заръчах да поставят трупа в библиотеката. Къде бихте искали да направите огледа?
— Ще ни е нужна голяма маса — обади се намусеният Лоуър. — Най-подходяща ще е кухнята, ако бъде отпратена прислугата.
Удуърд отиде да даде разпорежданията си, а ние минахме в съседната стая да видим тялото. Когато къщата се опразни, пренесохме трупа в частта със слугинските помещения. За щастие вече бяха измили Гроув, та не губихме време с това крайно неприятно задължение.
— Май е най-добре да започваме, как мислите? — каза Лоуър, като разчистваше масата от вечерята.
Свалихме дрехите на Гроув и го положихме върху масата, както е дошъл на белия свят. Лоуър извади трионите си, наточи ножа си и нави ръкави. Удуърд реши, че не желае да присъства по-нататък, и ни остави.