— Ще взема перото си за писане, ако бъдете така добър да му обръснете главата — каза ми Лоуър.
Послушно се заех да го изпълня, надникнах в килера и открих там тоалетни принадлежности на някого от слугите. Върнах се с бръснач.
— Не само експерт по наместване на кости, но и бръснар — отбеляза Лоуър и взе да рисува главата, само за свои нужди, както си помислих. Остави листа настрана и се замисли за миг. После се приготви с ножа, триона и чук и всички произнесохме кратка молитва, както подобава на тези, възнамеряващи да нахлуят в най-съвършеното Божие творение.
— Забележете, че кожата не е почерняла — посочи Лок в разговорен тон, когато минутата за благочестие изтече и Лоуър започна да си проправя път в гръдния кош през слой жълта подкожна тлъстина. — Възнамерявате да направите проверка на сърцето ли?
Лоуър кимна.
— Ще бъде полезен експеримент. Не съм убеден от аргумента, че сърцето на жертва на отравяне не може да гори в огън, но да видим. — Лекият съскащ звук даде да се разбере, че пластовете тлъстина вече са пробити. — Как мразя да режа дебели хора!
Той довърши разсичането на гръдния кош, отметна пластовете тлъстина и ги притисна към масата.
— Бедата е там — додаде, след като вътрешностите вече бяха пред погледа му, — че в книгата, с която правих справка, не е посочено дали е нужно сърцето най-напред да се подсуши. Но, Кола, вие сигурно схванахте смисъла на забележката на Лок, че кожата не е почерняла. Признак на отсъствие на отрова. От друга страна е покрита със сини петна. Виждате ли? Има ги по гърба и по бедрата. Може би това означава нещо. Струва ми се, че не можем да стигнем до определен извод. Повърнал ли е преди смъртта си?
— Обилно. Защо?
— Жалко. Все пак ще отворя стомаха му за всеки случай. Подайте ми това шише.
И той сръчно прехвърли в шишето лигавата кървава и воняща пяна от стомаха.
— Бихте ли отворили прозореца, Кола? — помоли ме. — Да не правим дома на ректора негоден за обитаване.
— Отровените хора обикновено повръщат — казах, като си припомних случай, когато на моя наставник в Падуа му разрешиха да отрови престъпник, за да наблюдава резултата. Нещастникът умри в мъки, но тъй като иначе трябваше да му отрежат ръцете и краката и после да изгорят пред очите му собствените му вътрешности, преди животът да го е напуснал, той бе изпълнен с трогателна благодарност към учителя ми за неговото милосърдие. — Но ако не греша, рядко изхвърлят цялото съдържание на стомаха си.
Тук разговорът прекъсна и Лоуър се зае да прехвърля стомаха, далака, бъбреците и черния дроб в стъкленици, като коментираше всеки орган и ми го поднасяше да го видя, преди да го пусне в индивидуалния му съд.
— Обвивката е по-жълта от нормалното — съобщи бодро, тъй като работата малко по малко му беше върнала доброто настроение. — Стомахът и червата имат странен кафеникав цвят отвън. По белите дробове има черни петна. Черният дроб и далакът са силно обезцветени, а черният дроб изглежда… какво ще кажете?
Присвих очи да огледам по-внимателно този орган със странна форма.
— Ами не знам. Прилича ми на сварен.
Лоуър се позасмя.
— Самата истина. А сега жлъчката. Твърде течна е и с мръсножълт цвят. Крайно анормална. Дванадесетопръстникът е възпален, но няма следа от естествено разложение. Същото се отнася и за стомаха.
Видях, че замислено оглежда трупа и избърсва окървавените си ръце в престилката.
— Дотук — заявих твърдо.
— Моля?
— Не ви познавам добре, но този поглед вече го разгадавам. Ако се каните да отворите черепа му и да извадите мозъка, ще ви помоля настоятелно да се откажете. Стараем се да установим причината за смъртта му и би било противозаконно да режете от него още парчета само в интерес на собствените си изследвания.
— А и преди погребението ще бъде изложен за поклонение, не забравяйте това — подсети го Лок. — Трудно ще е да скриете, че сте отваряли черепа му. Бездруго вече имаме затруднение с обръснатата му глава.
Лоуър понечи да възрази, но после сви рамене.
— Блюстители на моята съвест — промърмори. — Е, добре, макар че медицинската наука може да понесе голям ущърб заради вашите морални предразсъдъци.
— Само временен, убеден съм. А и вече трябва да го сглобим отново.
Заехме се за работа, като запълвахме празнините с парчета плат, за да му придадем обичайния вид, зашихме го, а после бинтовахме местата на разрезите, за да не би от тях да започнат да изтичат секрети и да изцапат погребалната му премяна.
— Честно казано, никога не е изглеждал така добре — заяви Лоуър, когато Гроув най-сетне бе облечен в празничния си костюм, удобно разположен на креслото, а стъклениците с органите му бяха строени в редица. Лоуър очевидно бе решил да докопа поне тях. — А сега, финалният опит.