Той взе сърцето на покойника, постави го в малък глинен съд на печката и изля върху него четвърт пинта коняк. После взе една треска, подпали я от печката и я пъхна в съда.
— Малко заприлича на коледен пудинг — подхвърли вулгарно, когато брендито се запали, а после постепенно угасна и остави във въздуха неприятен мирис. — Какво ще кажете?
Внимателно огледах сърцето на доктор Гроув, после вдигнах рамене.
— Обвивката е малко обгоряла — казах, — но никой не би могъл да твърди, че е изгоряло поне частично.
— Такъв е и моят извод — удовлетворено изрече Лоуър. — Първото истинско доказателство в полза на отравяне. Много интересно.
— А някой изпробвал ли е по този начин сърцето на починал не от отравяне? — поинтересувах се.
Лоуър поклати глава.
— Не, доколкото ми е известно. Следващия път, като ми падне труп, ще опитам. Ако Престкот не беше такъв егоист, можехме незабавно да направим сравнение. — Той огледа кухнята. — Май трябва да поразчистим малко, че иначе слугите ще се разбягат, като надникнат тук утре сутринта.
Той се зае за работа с вода и парцал. Направи ми впечатление, че Лок не предложи помощта си.
— Готово — каза след няколко минути, през които аз разтребвах, той миеше, а Лок пафкаше с лулата си. — Ако повикате ректора, можем да върнем Гроув обратно. Но преди това — какво е мнението ни?
— Човекът е мъртъв — изрече сухо Лок.
— От какво?
— Няма достатъчно факти за изводи.
— А вие, безстрашни ми Кола?
— Свидетелствата дотук не сочат, че смъртта му не е била естествена.
— Как смятате вие, Лоуър? — попита Лок.
— Предлагам да се въздържим от преценка, докато не постъпят нови доказателства.
След като настоятелно ни предупреди да не споделяме с какво сме се занимавали тази вечер, ректорът Удуърд изслуша уклончивото ни заключение и ни благодари. Лицето му изразяваше дълбоко облекчение. Лоуър не му спомена нищо за Щал и той несъмнено смяташе въпроса за изчерпан.
Тринадесета глава
Според обичая си англичаните погребват покойниците също така бързо, както и бесят. При нормални обстоятелства доктор Гроув вече щеше да бъде изложен в параклиса на Новия колеж, но под някакъв претекст ректорът отложи церемонията с цели два дни. Лоуър използва тази отсрочка, за да припира Щал, а аз останах съвършено свободен, тъй като господин Бойл бе заминал за Лондон, придобил особено очарование за него, откакто там се бе заселила любимата му сестра.
По-голямата част от деня прекарах при пациентката си, за да наблюдавам резултатите от опита. Още от прага с радост видях, че и нейното състояние, и съответно резултатите са добри. Госпожа Блънди не само се беше събудила в пълно съзнание, а и бе хапнала малко рядка супа. Треската бе изчезнала, урината бе придобила здравословен горчив вкус и което бе най-поразителното, появили се бяха признаци на заздравяване на раната. Много слаби, разбира се, но за пръв път състоянието ѝ не се бе влошило след последната ми визита.
Бях възхитен и ѝ отправих сияеща усмивка с всичката тържествуваща сърдечност, която лекар може да изпитва към послушен пациент.
— Драга моя — казах ѝ, когато завърших прегледа, намазах я с мехлем и седнах на паянтовото столче. — Струва ми се, ще успеем да ви изтръгнем от лапите на смъртта. Как се чувствате?
— Малко по-добре, благодаря ви и хвала на Бог — отвърна тя. — Но се боя, че още не мога да се заловя за работа. И това ми е голяма грижа. С доктор Лоуър бяхте повече от добри и щедри, но няма да оцелеем, ако не мога да печеля пари.
— Дъщеря ви не печели ли достатъчно?
— Не толкова, че да се оправяме без дългове. Не ѝ е лесно да намира работа, защото ѝ се носи славата на избухлива и непокорна. Толкова е несправедливо! Нито една майка не е имала по-добра дъщеря.
— Понякога е по-смела в изказванията си, отколкото подобава на момиче в нейното положение.
— Не, господине, по-смела е в изказванията си, отколкото се позволява на момиче в нейното положение.
В слабия ѝ глас прозвуча възражение, но смисълът на казаното не ми стана ясен на мига.
— Нима има разлика? — попитах.
— Сара е отгледана в общество на съвършено равенство между мъжете и жените. Трудно ѝ е да приеме, че има неща, които са ѝ забранени.
С труд потиснах насмешка, но си напомних, че тя е моя пациентка и трябва да я поддържам в добро разположение на духа. При това бях предприел пътуването си, за да уча нови неща, и макар от това тук да не можех да почерпя нещо полезно, по онова време бях достатъчно толерантен, та да не ѝ противореча.