— Вероятно добър съпруг ще я научи на всичко, което има нужда да знае по въпроса — казах. — Стига да се намери такъв за нея.
— Да, няма да е лесно да се намери някой, когото тя би приела.
Тук вече не издържах и се разсмях на глас.
— Според мен би трябвало да приеме всеки, съгласен да я вземе, защото малко може да предложи в замяна.
— Само себе си. Ала това е много. Понякога ми се струва, че не я подготвихме правилно за живота — отвърна тя. — Нещата не се обърнаха както очаквахме. Сега е сама и родителите ѝ са бреме, вместо подкрепа.
— Значи мъжът ви е жив?
— Не, господине. Но клеветите срещу него се отразяват на нея. По лицето ви виждам, че сте чували за него.
— Много малко и съм свикнал да не вярвам, когато чувам хули.
— В такъв случай сте рядка личност — изрече тя сериозно. — Нед беше любящ съпруг и прекрасен баща и посвети живота си да отстоява справедливостта в един жесток свят. Но той е в гроба, където скоро ще ида и аз.
— И тя си няма нищо и никого освен вас?
— Нед бе родом от Линкълншир, а аз от Кент. Всичките ми близки измряха, а неговите се пръснаха по света, когато блатата бяха пресушени и ги прогониха от земята им, без да им платят нито пени. Така че Сара няма роднини. Клеветата ѝ отне надеждата за бъдеще, а малкото пари, които беше скътала за зестра, отидоха за мен, когато легнах болна. Щом умра, тя ще получи от мен само едно — свобода.
— Е, все някак ще се нареди — казах ободряващо. — Тя е млада и здрава, а умрете ли, ще се отнесете много зле към мен. Та аз правя всичко по силите си, за да ви спася живота. И не без успех, смея да твърдя.
— Навярно сте доволен, че лечението ви се оказа успешно. Странно е колко силно искам да живея.
— Е, радвам се, че ви бях в услуга. Мисля, че открихме метод с несравнимо значение. Жалко, че си нямате никого освен Сара. Ако разполагахме с повече време, щяхме да ви потърсим ковач. Само си представете: ако ви бяхме влели кръв от як мъж, вече щяхте да сте на крак. Но се боя, че духът, съдържащ се в женската кръв, не способства толкова бързо за зарастване на счупена кост. Може след седмица или две да повторим кръвопреливането.
Тя се усмихна и ми каза, че е съгласна на всичко, което бих могъл да изисквам от нея. И аз си тръгнах в отлично настроение, предоволен от себе си.
На разкаляната уличка срещнах Сара, понесла още дърва за огнището. Дори и нея поздравих приветливо и за мое учудване тя ми отговори със същото.
— Майка ти е много по-добре — казах ѝ. — Аз съм просто във възторг.
Тя засия, за пръв път виждах на лицето ѝ такова изражение.
— Господ ни се усмихна и ни прати вас, докторе — отвърна. — Дълбоко съм ви благодарна.
— Не ми благодари — отвърнах, все пак трогнат от отговора ѝ. — Беше удивително интересно преживяване. При това, както разбираш, тя още не е напълно оздравяла. И е много слаба. По-слаба, отколкото ѝ се струва на нея самата. И според мен ще е полезно да се продължи лечението. Трябва да следиш тя да не направи нещо, с което ще му попречи. Подозирам, че ще е трудна задача.
— Така е. Тя не е привикнала с бездействие.
Макар да бе настъпило затопляне и страната малко по малко да се изтръгваше от дългия зимен мрак, само щом задухаше вятър, студът ставаше непоносим и аз цял треперех под пронизващия повей.
— Трябва да поговоря с теб за всичко това — казах. — Не може ли да влезем някъде?
Тя ме осведоми, че зад ъгъла има пивница, където палят камина, и че можело да ида там, а тя щяла да отскочи до дома си, за да подсили огъня, да провери удобно ли е настанена майка ѝ в леглото и после да дойде при мен.
Посочената от нея таверна никак не приличаше на просторното кафене на Тилярд, нито дори на големите странноприемници, отворени да обслужват пътниците на дилижанси, по-скоро беше кръчма за простолюдието и единственото ѝ предимство беше камината. Съдържателката беше възрастна жена, която продаваше приготвен от нея ейл на местните жители, отбиващи се да се стоплят. Бях единственият посетител и очевидно не беше място, в което някога бе влизал джентълмен, та щом отворих вратата и пристъпих вътре, бях посрещнат с недружелюбно любопитство от страна на собственичката. Въпреки това се настаних до огъня и зачаках.
Сара се появи няколко минути по-късно и поздрави свойски бабата; беше добре дошла там, докато аз не бях.
— Тя е придружавала армията — поясни Сара.