— Трябва да ми разтълкувате — пошепнах му по време на кратка пауза — в какво се състои разликата между вашата и моята църква. Признавам си, аз не забелязвам никаква.
— Защото няма никаква — отвърна намусено Лоуър. — Защо направо открито не обявят поклонничество пред Вавилонската блудница, ще ме прощавате, Кола. Явно само това им се ще на негодниците.
Както забелязах, в параклиса имаше поне още половин дузина души, които споделяха възгледите на Лоуър и за разлика от него, не всички те се държаха подобаващо. Томас Кен, онзи, който беше влязъл в спор с Гроув по време на вечерята, подчертано нито веднъж не се изправи по време на службата и говореше на висок глас, докато се изпълняваше реквиемът. Доктор Уолис, човекът, отнесъл се така грубо с мен, седеше със скръстени ръце и с безмълвното неодобрение на професионален свещенослужител. Тук-там дори се чуваше смях в най-тържествените моменти, а околните хвърляха възмутени погледи. В една минута си помислих, че ще сме щастливци, ако заупокойната служба не прерасне в открито сбиване.
Но тя някак завърши без скандал и чух обща въздишка на облекчение, след като Удуърд произнесе финалната благословия и с бял жезъл в ръка поведе погребалната процесия навън от параклиса към гроба под арката. Четирима членове на факултета държаха покойника над зеещата яма, а Удуърд се подготвяше за надгробното си слово, когато откъм задните редици се надигна шум.
С Лоуър се спогледахме, и двамата сигурни, че страстите най-сетне бяха кипнали до предела си и последните мигове на Гроув на тази земя щяха да бъдат осквернени от богословски спорове. Някои членове на факултета се извърнаха назад с негодувание, през множеството премина ропот, когато бе принудено да се раздели, та напред да излезе едър мъж с побелели бакенбарди, плътен плащ и с изражение на силно смущение.
— Какво става? — извърна се от гроба Удуърд към смутителя.
— Това погребение трябва да бъде спряно — обяви мъжът.
Сръчках Лоуър с лакът и му прошепнах на ухото:
— Кой е този? Какво става?
Лоуър за миг се откъсна от ставащото и ми отвърна също шепнешком:
— Сър Джон Фулгроув, мирови съдия.
После ми даде знак да мълча.
— Вашата власт не се простира тук — възрази Удуърд.
— Не, простира се, когато става дума за насилие.
— Не е имало никакво насилие.
— Може би. Но моят пост ме задължава собственолично да се уверя в това. Получих официално известие, че е възможно да е извършено убийство, и се налага да проведа разследване. Знаете го също така добре като мен, ректоре.
При думата „убийство“ ропотът се усили. Удуърд застина над гроба, сякаш бранеше покойника от съдията. И наистина, той защитаваше своя колеж.
— За убийство и дума не може да става. Убедих се в това.
Съдията очевидно се чувстваше неловко, но не се канеше да отстъпи.
— Добре знаете, че всяко постъпило известие подлежи на щателна проверка. Това, че смъртта е станала зад стените на колежа, няма никакво значение. Вашите пълномощия тук губят сила. Не можете да ме възпрепятствате при такъв случай, нито да оспорвате властта ми. Нареждам да бъде спряно това погребение, докато не бъда напълно удовлетворен.
Под погледа на целия колеж и на голяма част от университета Удуърд взе да се поклаща напред-назад, като преценяваше как да реагира на създалата се ситуация. При обикновени обстоятелства явно не бе от колебливите, но този път бе решил да не бърза.
— Няма да отстъпя пред вашата власт — заяви накрая. — Не ви признавам правото да влизате тук без мое позволение и още по-малко да се вмесвате в работите на колежа. Не виждам основания за присъствието ви и по закон мога да изисквам да се оттеглите.
Присъстващите посрещнаха думите му с одобрителен шум, а сър Джон пламна от негодувание. След като утвърди авторитета си и не отстъпи нито на йота от принципите, Удуърд пристъпи към един вид компромис.
— И все пак вероятно разполагате с показания, които не са ми известни. Ако е извършено насилие, дълг е на колежа да се стигне до истината. Ще ви изслушам какво имате да кажете и ще отложа полагането в гроба дотогава. Ако сметна вашите сведения за недостоверни, то ще бъде извършено — с вашето съгласие или без него.
Отново се раздадоха насърчителни възгласи, породени от (както по-късно ми обясни Лоуър) майсторското отстъпление от незащитима позиция. Удуърд се разпореди да върнат покойника обратно в параклиса, след което поведе съдията към дома си.
— Виж ти — промърмори приглушено Лоуър, когато двамата прекосиха арката и минаха във вътрешния двор. — Много бих искал да знам какво се крие зад това.