— За какво говорите?
— Мирови съдия може да се задейства само ако някой подаде жалба за извършено престъпление. Тогава провежда разследване, за да установи основателна ли е жалбата. Кой тогава се е обърнал към него? Във всеки случай не и Удуърд, а доколкото ми е известно, Гроув нямаше роднини.
Побиха ме студени тръпки.
— Е, няма да го узнаем, като стоим тук — посочих.
— Прав сте. Дали да не си поделим бутилка в апартамента ми в Крайст Чърч? Току-виж сме измислили нещо там.
Доникъде не стигнахме, въпреки многото приказки и още повече вино. Въпросът кой се е обърнал към магистрата, така си и оставаше без отговор на следващата сутрин, когато се събудихме. Единственото, което научих, беше, че мадейрата, предпочитана от англичаните, оставя извънредно неприятен спомен на другия ден.
Нощувах при Лоуър, тъй като към края на разговора ни, прехвърлил се от Гроув на други любопитни и разнообразни теми, краката вече не ме държаха. Домакинът ми отново се върна към понятието дух и поддава ли се той на изследване — идея, имаща немалка важност за теорията, върху която се основаваше моето кръвопреливане.
— Предполагам — каза замислено той, — че можем да се облегнем за наличието на вашия жизнен дух в кръвта на съществуването на призраци, защото какво са те, ако не духове, освободени от телата? А в тях няма как да се съмнявам, защото с очите си съм виждал такъв.
— Нима? Кога? — полюбопитствах.
— Само преди два месеца — отвърна той. — Седях в същата тази стая и чух шумолене зад вратата. Отворих я, тъй като чаках гост, а там стоеше непознат млад човек. Беше много странно облечен, целият в кадифе, имаше дълга руса коса, а в ръката си държеше копринен шнур. Поздравих, а той се обърна и ме погледна. Не отговори, само се усмихна тъжно и заслиза по стълбите. Не отдадох голямо значение на случката и се прибрах обратно вътре. Гостът ми пристигна около минута по-късно. Попитах го дали е видял странния младеж, но той отвърна, че нямало никого на стълбите. По-късно узнах от декана, че млад мъж се самоубил през 1560 година. Излязъл от стаята си на моята площадка, отишъл в избено помещение в другия край на колежа и се обесил на копринен шнур.
— Хм…
— Какво „хм“? Просто посочвам един от редките случаи, когато най-добрите научни теории и практически наблюдения са в пълна съгласуваност. Ето защо не отхвърлям направо вашите недоказани предположения. Макар да не изключвам възможността за подобреното състояние на вдовицата Блънди да има и друго обяснение.
— Вижда ми се глупаво да отхвърляте вече съществуващо обяснение в полза на друго, с което не разполагате — отбелязах. — Ала доколкото ви разбирам, приемате, че духът, поддържащ живота, е същият онзи, който надживява края му.
Той въздъхна.
— Ами да, може да се каже. Макар дори Бойл още да не е измислил експеримент, който да покаже какво представлява този дух, ако изобщо има физическо измерение.
— Това би му навлякло много неприятности с богословите — подхвърлих. — А той май се старае да поддържа с тях най-добри отношения.
— Рано или късно ще се стигне дотам — отвърна моят приятел. — Стига само ние, учените, да не се ограничим изключително до материалните неща, защото какъв е смисълът в това? Но вие сте прав, Бойл надали ще иска да се изложи на такава опасност. Не мога да не го смятам за негова слабост. А от друга страна, вашият синьор Галилей е показал нагледно докъде води неразбирателството с църквата. Какво мислите по този въпрос?
То се знае, Лоуър бе чувал за онзи знаменит случай, разгорещено обсъждан в Падуа по времето, когато учех там, тъй като Галилей е бил на служба във Венеция, докато не се преместил във Флоренция, съблазнен от разкоша на Медичите. Там си спечелил много врагове, а това не му било от полза, когато изпаднал в беда заради твърдението си, че Земята се върти около Слънцето. Въпреки че падението му се беше случило малко преди раждането ми, то задълго бе наплашило много любознателни умове и ги бе научило хубаво да си помислят, преди да говорят. Така или иначе, се подразних, задето Лоуър го спомена, защото знаех какво ще е мнението му по въпроса и че ще използва фактите, за да отправи нови нападки към моята църква.
— То се знае, аз го почитам — казах — и скърбя за случилото се с него. Принадлежа на науката и се смятам за верен син на църквата. Също като господин Бойл твърдо вярвам, че науката не може да противоречи на истинската религия и видимите различия между тях се дължат на слабото ни разбиране на едната или на другата. Бог ни е дарил Библията и ни е дарил природата, в която да покаже творенията си. Абсурдно е да се смята, че би противоречил сам на себе си. Човекът е този, който създава недоразумения.