— Е, надявам се, ще се държите прилично и няма да ми губите времето с бърборене — изръмжа той и ни погледна свирепо, а Лоуър обеща, че само ще наблюдаваме и ще пазим мълчание.
Сам не си вярваше, нито пък успя да убеди Щал в това.
След като бе приключено с уводната част, Щал се залови за работа. Беше истинско удоволствие да се наблюдават умелите му точни движения и неприязънта ми бе прогонена от възхищение към неговата изобретателност и прецизност.
— Задачата — посочи той към купчинките с прашец — е много проста. Как да определим какво е утайката, извадена от бутилката? Огледът не доказва нищо, тъй като много вещества имат бял цвят и могат да бъдат превърнати в прах. Претеглянето също няма да помогне поради големия брой примеси. Можем да го вкусим и да го сравним с други субстанции, но дори да оставим настрана опасността, това също няма да ни даде нищо, ако вкусът не се окаже категорично разпознаваем. Ето защо — продължи той, като се разпалваше все повече — се налага да изследваме праха по малко по-различен начин. Ако например добавим в разтвора му амонячна сол, той може да реагира различно: да промени цвета си, да се затопли или да се разпени. Прахът може да се разтвори, да изплува или, запазвайки твърдостта си, да се утаи на дъното. Ако повторим опита с друга субстанция и тя се държи точно по същия начин, ще можем ли тогава да кажем, че двете са едно и също вещество?
Вече се канех да отговоря утвърдително, но той размаха пръст насреща ни.
— Не — отсече. — Разбира се, че не. Но виж, ако реагират различно, ще сме прави да заключим, че това са различни вещества. Ако се държат еднакво, можем да твърдим единствено, че пред нас са две субстанции, които, смесени с амонячна сол, си взаимодействат с нея по еднакъв начин.
Помълча, за да ни даде възможност да осмислим чутото, после продължи.
— Сега гадаете — продължи — как все пак можем да установим що за вещество е това. Отговорът е прост. Не можем. Както ви посочих миналата седмица, каквото и да си мислите, пълна увереност няма. Единствено можем да твърдим, че преобладаващите доказателства сочат към голяма вероятност това да е еди-каква си субстанция.
Все още малко знаех за английските съдилища, но във венециански съд след речта на Щал страната, от името на която той се изказва, не би имала никаква надежда да спечели.
— Е, и какво да правим? — зададе той реторичен въпрос. — Повтаряме опита отново и отново, и ако всеки път две субстанции се държат неотличимо една от друга, вероятността те да не са едно и също ще се намали дотолкова, че да се твърди как може да са различни, ще противоречи на разума и логиката. Разбирате ли?
Кимах. Лоуър не си направи този труд.
— Отлично — каза Щал. — И тъй, в течение на последните дни проведох своите опити над десетки и повече субстанции и направих изводи. Готов съм да покажа само резултатите — не разполагам с време да повторя пред вас целия си процес на проучване. Тези стъкленици съдържат пет различни субстанции и ние поред ще добавим от праха във всяка, а после ще пристъпим към сравнение. Първата съдържа малко па̀ри от амонячна сол. — И той сипа във въпросната стъкленица щипка прашец. — После имаме разтвор от винен камък, тинктура от витриол, тинктура от сол и последната съдържа сироп от теменужки. Имам тук и парче нагорещено желязо. Надявам се да ви е понятна логиката на това, доктор Лоуър.
Лоуър кимна.
— В такъв случай бихте ли обяснили на нашия приятел?
Лоуър въздъхна.
— Но това не е лекция все пак.
— Предпочитам хората да разбират метода на опитите. Твърде много лекари са пълни профани в това отношение. Предписват микстури, без да имат никакво основание да смятат, че те ще окажат някакво въздействие.
Лоуър изпъшка, но се предаде и заговори:
— Той прави следното: подлага праха на въздействието на всякакви видове материя. Комбинацията от съставки, които използва, покрива основните групи разновидности на материята. Освен това ги изпитва на нагорещяване, което е твърде нелогично за него, защото той не смята огъня за стихиен елемент.
Щал се подсмихна.
— Да, не го вярвам. Скептичен съм към идеята, че всяка материя съдържа частица огън, която може да се освободи при нагряване. Но стига бъбрене. Да се надяваме, че нашият приятел е схванал, и да пристъпим към съществената част.