Той присви очи, за да провери достатъчно внимателно ли следим мисълта му, после потърка длани, взе първата стъкленица и я постави под светлината, та да виждаме.
— Първата е амонячна сол. Виждате, че са се получили частици от бледа утайка без друго видимо движение.
Подаде ни я да я разгледаме отблизо и се съгласихме, че другата субстанция, която ни показа, е дала същия резултат.
— Сега виненият камък. Има бял облак в средната част на течността на равно разстояние от повърхността и дъното.
Отново другата субстанция се държеше по същия начин.
— Витриол. Утаяването създава твърди кристали по стените на стъклото. Отново съвпадение в резултата.
— Сол.
Той помълча и внимателно разгледа стъкленицата. Лека белезникава утайка, но толкова незабележима, че може да я пропуснеш.
— Теменужки. Каква прелест. Бледозелена тинктура. Очарователно. По-точно казано са две, тъй като избраната от мен субстанция даде същия резултат. Надявам се, че започвате да се убеждавате.
Той изръмжа доволно насреща ни, после взе щипка от всеки прашец и я хвърли върху нажеженото желязо. Гледахме ги как съскат и изпускат гъсти бели па̀ри. Щал ги подуши и отново изръмжа.
— В нито един случай няма пламък. Лека миризма на… какво е според вас?… чесън?
Той изля вода върху желязото, за да го охлади, после небрежно го метна през прозореца, за да лежи на земята и да не ни отрови.
— И тъй, да не губим повече време. Проведохме шест отделни проверки и във всеки случай веществото, което донесохте в бутилката от бренди, се държа точно така, както тази субстанция. Като експерименталист в областта на химията ви предлагам своето мнение, почтени господа: крайно малко вероятно е веществото в бутилката да е нещо друго.
— Да, да, да — рече Лоуър, чието търпение най-сетне се бе изчерпало. — Но каква е тази ваша субстанция?
— Аха! — възкликна Щал. — Ключовият въпрос. Моля да ме извините за малкия ми спектакъл. Нарича се бял арсеник. Преди е бил използван от по-глупавите и суетни жени да си пудрят лицата и в големи дози е смъртоносен. И това мога да докажа, защото направих още един тест. Впрочем, разполагам с бележки за всичко това — каза той и посочи две купчинки хартия. — Две котки — добави и хвана създанията за опашките. — Една бяла и една черна. И двете си бяха съвсем здрави, като ги хванах снощи. На едната дадох зрънца прах от бутилката, а на другата същото количество арсеник, всяко разтворено в малко мляко. И двете животни са, както виждате, съвсем мъртви. Не е зле да ги вземете с вас. След като сте се ровили в червата на доктор Гроув, разумно е да прегледате и техните. Знае ли човек?
Благодарихме му горещо за неговата отзивчивост и Лоуър, хванал по една опашка във всяка ръка, се отправи към лабораторията да ги анатомизира.
— На какво мнение сте за всичко това? — попита ме, докато вървяхме по Главната улица по посока Крайст Чърч.
След като бяхме установили, че веществото в бутилката е арсеник — или по-точно, че последователно се държеше като арсеник, никога не се държеше не като арсеник, така че основателно можеше да се твърди, че има възможно най-голямо сходство с арсеник — и нещо повече, котката, на която бе дадено веществото, бе умряла по много подобен начин на котката, напоена с арсеник, бяхме само на крачка от тревожно заключение.
— Поразително — отвърнах. — Невероятно находчиво и извънредно удовлетворително и като метод, и като изпълнение. Но ще запазя окончателното си мнение за момента, след като сме изследвали вътрешностите на котките. Силогизмът, който очевидно имате на ум, все още не е завършен.
— Арсеник в бутилката и Гроув е покойник. Но дали арсеникът е убил Гроув? Съвсем прав сте. Само че и вие като мен подозирате какви резултати ще дадат изследванията на котките, нали?
Кимнах.
— Имаме налице всички признаци, че Гроув е убит, с изключение на единствения необходим фактор.
— И какъв е той? — попитах, докато минавахме през неугледния и недовършен вход на колежа и закрачихме през също тъй неугледния квадратен двор.
— Нямаме мотив, а той е най-важното. Това е проблемът на Щал със „защо“ и „как“, ако щете. Няма смисъл да доказваме как е направено, ако не знаем защо. Фактът на престъплението и мотивът за неговото извършване — ето какво с необходимо. Всичко останало са несъществени подробности. Causa prodest scelus, is fecit. Онзи, комуто злодеянието е донесло изгода, е извършителят му.
— Овидий?
— Сенека.
— Струва ми се — изрекох нетърпеливо, — че се опитвате да ми кажете нещо.
— Познахте. Както Щал е способен да установи по какъв начин се смесват химикалите, но няма понятие защо, така стоят нещата и при нас. Вече знаем как е умрял Гроув, но не знаем защо. Е, кой би си навлякъл толкова грижи, че да го убие?