— Causa later, vis est notissema — парирах също с цитат и този път имах удоволствието да го поставя в недоумение.
— „Причината е скрита…“ Светоний?
— „… но следствието е ясно.“ Овидий все пак. Би трябвало да го знаете. Във всеки случай установихме факт… ако котките покажат онова, което вече ни е известно. Останалото не е наша работа.
Той кимна.
— Ако си припомня хода на разсъжденията ви по повод вашата любима кръв, намирам това за странно. Като че преобръщате всичко наопаки. В единия случай имахте хипотеза и не виждахте нужда за предварителни данни. В този случай разполагате с данни и не виждате нужда от хипотеза.
— Със същата лекота мога да заявя същото за вас. И аз съвсем не отхвърлям необходимостта от обяснение. Просто казвам, че да го формулираме не е наше задължение.
— Вярно — съгласи се той. — Възможно е недоволството ми да се дължи чисто и просто на тщеславие. Но имам чувството, че философията ни много малко ще промени, ако не може да дава отговори на важни въпроси. И на „защо?“, и на „как?“. Ако науката се ограничи само до „как“, то надали към нея ще се отнасят сериозно. Искате ли да погледнете котките?
Поклатих глава.
— Много бих желал. Но трябва да навестя пациентката си.
— Добре. Защо не се срещнем у Бойл, като се освободите? А довечера предвкусвам прекрасно развлечение. Не е редно до изнемога да се занимаваме с опити. Нужни са и удоволствия, така ми се струва. Впрочем, искам да ви помоля за нещо.
— Какво е то?
— От време на време обикалям околността. Нали помните, Бойл го спомена по време на първата ни среща. Не мога да практикувам в града и ми се налага да излизам извън пределите му, за да припечеля нещо, а в момента съм зле с парите. Истинско християнско милосърдие, при това твърде доходно. Прекрасно съчетание! Наемам стая в пазарен ден, окачам табелата и чакам пенитата да завалят. Възнамерявам да тръгна утре. Между другото, по пътя към Ейлсбъри предстои обесване и мисля да наддавам за трупа. Искате ли да дойдете? Работа ще има предостатъчно и за двама ни. Можете да наемете кон за една седмица, тъкмо ще разгледате околността. Умеете ли да вадите зъби?
Самата мисъл за това ме възмути.
— Разбира се, че не.
— Не? Но това е толкова лесно. Ще взема клещи и може да се поупражнявате, ако желаете.
— Не това имах предвид. Та аз не съм някакъв си бръснар. Прощавайте, че го казвам, но вече рискувам да си навлека гнева на баща си, след като практикувам като лекар. Ала такова чак падение няма да допусна.
По изключение Лоуър не се засегна.
— Е, няма да сте от голяма полза тогава — подхвърли весело. — Чуйте, ще посетя градове с население не повече от няколкостотин души. Прииждат селяни от мили наоколо и им е нужно пълно лечение. Искат да им се направи кръвопускане, клизма, да им се пробият циреите, да им се извадят зъбите. Тук не ви е Венеция, където можете да ги пратите в съседната бръснарница. Освен вас чак до следващата година няма да видят обучен специалист, най-много да попаднат на пътуващ шарлатанин. Така че ако решите да ме придружите, трябва да изоставите гордостта си, както ще го сторя и аз. Никой няма да ви види, а аз обещавам да не казвам на баща ви. Поискат ли вадене на зъб, хващате клещите. Ще ви хареса, никога няма да имате толкова благодарни пациенти.
— Ами моята пациентка? Никак не ми се иска да се върна и да я заваря умряла.
Лоуър се намръщи.
— За това не помислих. Но тя не изисква особено внимание. Искам да кажа, вие не прилагате някакво конкретно лечение, просто наблюдавате и изчаквате дали ще остане жива. Ако включите други методи, ще опорочите чистотата на опита.
— Имате право.
— Мога да помоля Лок да се отбива при нея. Забелязах, че не го харесахте много. Но в действителност е чудесен човек и добър лекар. А и ние ще отсъстваме не повече от пет-шест дни.
Бях изпълнен със съмнения, не ми се искаше на някого като Лок да стане известна същината на изследванията ми, но като знаех високото мнение на Лоуър за него, си премълчах.
— Позволете да си помисля до довечера — отвърнах.
— Добре. Е, котките ме зоват. После, предполагам, ще трябва да посетим съдията, за да му съобщим какво ни се е удало да установим. Макар да не вярвам, че ще се заинтересува особено.
И така, три часа по-късно почукахме на вратата на дома на съдията в Холиуел, за да го осведомим, че по мнение на двама лекари, доктор Робърт Гроув е умрял от отравяне с арсеник. Стомасите и червата на котките послужиха за неопровержимо доказателство и всички поражения съвпадаха с откритите във вътрешностите на Гроув. Изводът бе неизбежен, без значение какъв теоретичен метод би бил приложен — дали на мосю Декарт или на лорд Бейкън.