Сър Джон Фулгроув ни прие почти без да чакаме. Въведоха ни в стая, служеща му за кабинет, а също и за съдебна зала при гледане на малки дела. Стори ми се силно разтревожен и това не ме учуди ни най-малко. Човек с положението на Удуърд можеше да вгорчи живота на всеки чиновник, дори на съдия, имал нещастието да си навлече гнева му. Разследването на нечия смърт беше равносилно на признаване на убийството му. И сега на сър Джон му бе нужно да представи в следствения съд обосновано обвинение, а за това се налагаше да обвини някого.
Когато го известихме за нашите изследвания и изводи, той се наведе напред в усилие да схване какво му говорим. Малко ми дожаля за него. Откъдето и да го погледнеше човек, случаят бе извънредно деликатен. Чест му направи, че ни разпита подробно и за методите ни, и за логиката на нашите заключения, и ни накара няколко пъти да обясним най-сложните процедури, докато не се ориентира напълно в тях.
— Значи предполагате, че доктор Гроув е умрял в резултат на погълнат арсеник, разтворен в бутилка с бренди. Така ли е?
Лоуър (говореше само той) кимна в отговор.
— Да.
— Но нямате предположения как арсеникът се е озовал в бутилката? Не би ли могъл сам да го е сложил там?
— Твърде съмнително. Същата тази вечер е бил предупреден колко е опасен арсеникът и е заявил, че никога вече няма да го използва. Колкото до бутилката, може би ще ви помогне присъстващият тук господин Кола.
И аз разправих как видях Гроув да взема бутилката, оставена край стълбите, когато ме изпращаше към входа на колежа. Уточних как не мога да бъда уверен, че става дума за същата бутилка, още по-малко дали отровата вече е била в нея.
— Но тази отрова се използва в медицината, нали? Вие го лекувахте, така ли, господин Коул?
— Кола.
Лоуър обясни за какво понякога се използва арсеник, макар и никога в подобно количество, а аз допълних, че само съм промил с вода клепача му, за да отстраня мазилото, поставено там от него, и по този начин съм дал възможност окото му да оздравее от възпалението.
— Лекували сте го, хранили сте се с него същата вечер и вероятно сте последният, който го е видял жив.
Спокойно признах, че има вероятност да е така.
Съдията изсумтя.
— А как изглежда този арсеник? — осведоми се.
— Това е прах — залови се да обяснява Лоуър, — който се извлича от минерал, съдържащ сяра и сода каустик. Освен че е скъп, не се намира лесно. Добиват го в сребърни мини в Германия. Или пък може да се получи, като се сублимира аурипигмент с…
— Благодаря ви — прекъсна го съдията и вдигна напред длани, за да избегне поредната лекция от страна на Лоуър. — Благодаря. Но аз исках да узная откъде може човек да се снабди с него. Например продават ли го аптекарите? Включен ли е в рецептурника, използван от лекари?
— А, ето какво било! Обикновено лекарите не държат запаси от него. Употребява се рядко, а както споменах, струва скъпо. Обикновено когато възникне нужда от него, обръщат се към аптекарите.
— Много съм ви благодарен. — Съдията смръщи вежди, сякаш обмисляше чутото от нас. — Не си представям как сведенията ви, колкото и да са ценни, могат да бъдат полезни, ако делото стигне до съд. Аз, разбира се, схващам ценността им, но дали ще я схванат съдебните заседатели? Вие, Лоуър, знаете що за хора са това. Ако обвинението се опира на такива мъгляви доказателства, то те без съмнение ще оправдаят онзи, когото бихме обвинили.
Лоуър се намуси, но призна, че сър Джон е прав.
— Кажете, господин Коул…
— Кола.
— Кола. Вие сте италианец, ако не се лъжа?
Отвърнах утвърдително.
— И също лекар?
Отвърнах, че съм изучавал медицина, но не съм получил диплома, тъй като не съм възнамерявал да изкарвам прехраната си с практикуването ѝ. Моят баща…
— Следователно са ви известни свойствата на арсеника?
Нито за миг не заподозрях накъде клонят тези въпроси и безгрижно отвърнах, че безусловно е така.
— И признавате, че е възможно да сте последният, който е видял доктор Гроув жив?
— Възможно е да е така.
— В такъв случай… моля, извинете моите разсъждения… ако самият вие сте сипали отровата и сте му дали бутилката, когато сте пристигнали за вечеря, то няма никой, който би могъл да опровергае разказа ви?
— Сър Джон, забравяте нещо — сдържано се обади Лоуър. — Нужно е да се посочи причина за деянието, преди да се приписва то на когото и да било. А логиката изключва наличие на такава причина. Господин Кола е прекарал в Оксфорд, че и в страната, едва няколко седмици. Преди онази вечер той се е видял с Гроув само веднъж. И държа да кажа, че гарантирам за него, както би го сторил и почитаемият Робърт Бойл, ако беше тук.