Това, за моя радост, отвори очите на съдията за цялата нелепост на въпросите му, макар и да не върна уважението ми към него.
— Моите извинения, господине. Нямах никакво намерение да ви оскърбя. Но мой дълг е да проведа следствие и естествено, налага ми се да задавам въпроси на хората, оказали се в досег със случая.
— Няма никакви съмнения в това. И извинения не са нужни, уверявам ви — рекох, като си изкривих душата.
Думите му дотолкова ме притесниха, че за малко да посоча грешка в логиката му — не непременно аз бях последният, видял Гроув жив, тъй като някой беше забелязал Сара Блънди да влиза в стаята му след раздялата ни при входа на колежа.
Можех да разбера обаче как щом един италианец папист чудесно подхожда за ролята на убиец, то дъщерята на сектант, при това разпътна и с избухлив нрав, ще послужи като отлична негова замяна. Нямах желание да се очистя от подозрения, като посоча обвинително с пръст Сара. Допусках, че може да е способна на нещо подобно, но освен слухове нищо не сочеше към вероятност за нейна вина. Смятах, че съм в правото си да пазя мълчание, докато това положение на нещата останеше непроменено.
Скоро съдията изчерпа всичко, което възнамеряваше да каже, и стана от креслото си.
— Трябва да ме извините. Налага се да се видя със следствения магистрат и да го предупредя. После ми предстои да разпитам още няколко души, а също да успокоя ректора Удуърд. Може би ще бъдете така любезен да му съобщите каквото казахте на мен, доктор Лоуър? Ще се почувствам много по-добре, ако той се убеди, че не съм злонамерен към университета.
Лоуър прие неохотно и се отправи да изпълни възложената му поръка, като ме остави да запълня деня си както намеря за добре.
През цялото време помнех, че вълнения от рода на внезапната смърт на доктор Гроув само ме отвличат от моята главна цел — да сложа в ред семейните дела. Въпреки че в това повествование почти не я споменавам, полагах всички старания, а господин Бойл също любезно се потруди по моя въпрос. Уви, новините не бяха утешителни и усилията ми отиваха на вятъра. Както бе обещал, Бойл се обърна за съвет към своя приятел адвокат от Лондон и неговото мнение бе, че си губя времето с напразни опити. Без твърди доказателства, че баща ми се явява собственик на половината от бизнеса, съм нямал и най-малки изгледи да убедя съда за истинността на твърдението си. По-разумно било да се примиря със загубата, отколкото да харча още средства по съдебни дела, които бездруго нямало да бъдат спечелени.
Ето защо незабавно написах на баща си, че парите са окончателно загубени, ако няма при себе си във Венеция нужните документи, и по тази причина няма защо повече да отлагам завръщането си у дома. Запечатах писмото и го изпратих с кралската поща (не ме тревожеше, че може да бъде прочетено от властите, затова предпочетох да си спестя разходите по частна пратка). Отидох в аптеката на господин Крос, за да убия малко време в разговор, а и да си поръчам медикаменти в случай че все пак вземех решение да придружа Лоуър, макар за момента да нямах такова намерение.
— Не искам да заминавам. Но бихте ли ги приготвили за утре сутринта, просто за всеки случай…
Крос взе списъка ми и отвори сметководната си книга на страницата, където бяха вписани предишните ми покупки.
— Ще ги потърся за вас — обеща. — Не виждам тук нищо рядко и скъпо, така че няма да ми представлява особен труд.
Той отново насочи към мен изпълнен с любопитство поглед, сякаш се канеше да заговори, но размисли и се върна към книгата.
— Не се безпокойте за плащането — казах. — Без съмнение Лоуър или дори господин Бойл ще гарантират за мен.
— Разбира се, разбира се. И дума да не става.
— Нещо друго ли ви тревожи? Моля, споделете.
Той размишлява известно време, като подреждаше по рафта шишенца с течности, но накрая се реши.
— По-рано разговарях с Лоуър — подхвана. — Относно опитите му и смъртта на доктор Гроув.
— А, да — отвърнах, като предположих, че иска да получи нови сведения от някой, близък до случая. — Чудесен е този господин Щал, макар и да е тежко да се общува с него.
— И според вас изводите му солидни ли са?
— Не намирам и най-малка грешка в метода му — отговорих, — а репутацията му говори сама за себе си. Но защо питате?