Лоуър тръгна да търси приятеля си, а аз се върнах в жилището си с натежало сърце, силно разтревожен от този обрат на събитията.
Петнадесета глава
Колкото и мрачен да бе поводът, лекарската обиколка през цялата следваща седмица се оказа извънредно благотворна за повдигане на угнетения ми дух. Установих, че за кратък срок атмосферата на Оксфорд бе породила у мен меланхолията, типична за повечето от жителите му. Има нещо в това място — влага, която съсипва настроението и безмилостно притиска душата с тежестта си. В ума ми отдавна се е зародила теория за климата и дай Боже, бих желал да я развия някой ден. Вярвам, че сивото и влажно време вечно ще възпрепятства англичаните да оставят някакъв отпечатък в света, освен ако не напуснат острова си заради по-слънчеви земи. Преселете ги в Америка или в Карибския басейн и те с техния характер биха станали господари на света; останат ли в родината си, ще затънат в тресавището на апатията. За това свидетелства преживяното от мен самия — бодрият ми темперамент помрачня от прекарания там период.
И все пак, когато се озовах яхнал кон в първия пролетен ден след дълга и тежка зима сред открита местност, започваща още щом прекосите стария и опасен на вид мост след колежа „Сейнт Мери Магдален“, настроението ми значително се повиши. При това северният вятър най-сетне се смени със западен, а с него изчезна и вредното въздействие на това най-пагубно от всички въздушни течения. Дължа да добавя, че за ободряването ми допринесе и мисълта как в близките дни мога да забравя Сара Блънди и трупа на Робърт Гроув.
Лоуър бе направил отлична предварителна организация на експедицията ни и зададе бързо темпо през онази първа сутрин, така че след като безмилостно бяхме пришпорвали конете си, пристигнахме в Ейлсбъри в съседното графство още в късния следобед. Отседнахме за нощувка в странноприемница до екзекуцията на следващата сутрин. Аз не присъствах, тъй като не изпитвам удоволствие от подобни зрелища, но Лоуър отиде: по неговия разказ момичето държало неубедителна реч и напълно се лишило от съчувствието на тълпата. Случаят бил заплетен и градът в никой случай не бил докрай убеден в нейната вина. Убила мъж, за когото твърдяла, че я изнасилил, но съдебните заседатели го приели за лъжа, тъй като тя забременяла, а нямало как това да стане, ако жената не е изпитала наслада от акта. В нормалния случай състоянието ѝ би я спасило от бесилката, но тя изгубила детето, а с него и всякаква защита от палача. Нещастно развитие на обстоятелствата, което сигурните във вината ѝ приемали като Божествено провидение.
Лоуър ме увери, че присъствието му било необходимо; вярно, че обесването било отвратителна гледка, но една от съблазните за любопитния му ум била точното определяне на мига, в който настъпва смъртта. Това имаше пряка връзка с умирането на гълъба във вакуумната помпа. Повечето от жертвите на обесване бавно се задъхват в примката и немалък интерес за него — и за медицината — представляваше въпросът колко време е нужно на душата да се раздели с тялото. Лоуър ме увери, че е сериозен познавач по въпроса. По тази причина застана до дървото, готов да си води бележки.
Получи желания труп, след като даде подкуп на чиновниците и плати лира на семейството. Разпореди се да го откарат при местния аптекар, негов познат, и след като той се помоли по неговия си начин, а аз — по своя, се заехме за работа. Частично проведохме анатомизирането на място — аз извадих сърцето, а той отвори черепа и направи няколко възхитителни рисунки на мозъка. Останалото разчленихме и поставихме в големи буркани със спирт, които аптекарят обеща да достави при Крос. Лоуър писа на Бойл, че бурканите са на път и в никакъв случай не бива да бъдат отваряни.
— Не вярвам да остане много доволен — каза, след като се измихме и се отправихме към странноприемницата да хапнем и пийнем. — Но къде другаде бих могъл да ги пратя? Колежът ми забранява да се държат трупове на територията му дълго време, а поверя ли го на друг, току-виж го анатомизирали преди завръщането ми. Някои хора нямат ни съвест, ни срам в тези дела.
Колкото до останалата част от пътуването ни, не виждам смисъл да влизам в подробности. Щом спирахме в някоя странноприемница по маршрута си, пациентите се стичаха незабавно и десет дни по-късно се върнах забогатял с шейсет и пет шилинга. Средната такса беше четири пенса, никой не плати повече от шилинг и шест пенса, а когато ми се разплащаха в натура, трябваше да продавам разните гъски, патици и кокошки с намаление на местни търговци. (Една гъска изядохме, но нямаше как да се върна в Оксфорд с менажерия от пернати зад гърба си.) Лесно може да се заключи какъв брой пациенти прегледах през този неголям период.