Ще преразкажа събитията от един ден, защото те бяха с известна значимост. Въпросния ден прекарахме в Грейт Милтън, малко селище източно от Оксфорд, където се отбихме, защото далечни роднини на Бойл притежаваха имот там и можехме да разчитаме на удобни легла за нощуване и възможност да се избавим от въшките, с които се бяхме напълнили предишните дни. Пристигнахме там към седем часа сутринта и веднага отидохме в отредените ни стаи в близката странноприемница, а съдържателят прати слуга да оповести из селото нашето пристигане. Едва успяхме да се приготвим, когато се появи първият пациент, а щом лечението му приключи (Лоуър проби цирей на задните му части и извърши операцията в един от редките си пристъпи на добро настроение), пред входа вече се беше наредила опашка.
Тази сутрин извадих четири зъба, източих няколко галона кръв (новаторските идеи за терапевтичен ефект не вървяха в провинцията, хората си искаха кръвопускане и държаха на своето), бинтовах рани, вкусвах урина, мазах с мехлеми и прибрах седем шилинга. След кратко прекъсване за обяд отново се хванахме на работа: пробивахме циреи, почиствахме гной, намествахме стави, срещу което получихме единайсет шилинга и осем пенса. Бяха загърбени всички прекрасни теории на Лоуър за новата медицина. Пациентите не се интересуваха за ползата от минералните микстури и отхвърляха всякакви нововъведения. Тъй че вместо да предписваме грижливо съставени медикаменти от живак и антимон, възстановявахме равновесието на течностите в тялото като заклети последователи на Гален, а влиянието на звездите отчитахме с ентусиазъм, достоен за самия Парацелз. Прилагахме установени практики, тъй като нито разполагахме с време за модерни подходи, нито пък имахме репутацията да ги използваме.
Накрая и двамата бяхме напълно изтощени и се наложи да се изнижем през задната врата на странноприемницата, за да избегнем още настоятелни пациенти, чакащи реда си. Възрастната двойка, която се грижеше за къщата на роднините на Бойл, ни бе обещала къпане с топла вода, когато наминахме да им се представим по обед, и сега нямах търпение да се възползваме от предложението им. Не бях потапял цялото си тяло във вода от есента и чувствах, че не само на физиката ми ще се отрази добре, но и духът ми значително ще се ободри. Аз отидох пръв да се изкъпя, като взех със себе си бутилка бренди, та да спестя време, и когато излязох, се чувствах превъзходно. Лоуър хранеше известни резерви относно вземането на вана, но имаше такива сърбежи от въшките, че реши да поеме риска.
Изтегнах се в едно от креслата, докато Лоуър се къпеше, и почти бях задрямал, когато госпожа Фентън, икономката, ме уведоми, че пристигнал слуга със съобщение за мен.
Изпуснах стон; такива неща се случваха непрекъснато — местните знатни семейства искаха да се възползват от услугите на пътуващ лекар, но естествено, намираха под достойнството си да се редят на опашка с простолюдието. Затова пращаха слуги да ни уведомят, че желаят да бъдат посетени. Отивахме при тях и за оказаната чест прибирахме солидни суми. По-често тези визити поемаше Лоуър: не само че беше англичанин, а се възползваше от случая да завърже полезни запознанства за в бъдеще и аз на драго сърце му отстъпвах подобни покани.
Но този път той бе зает с къпане, а и без друго слугата уточни, че изрично аз съм поканен. Бях поласкан и учуден колко бързо пътуваха новините из провинцията, затова бързо взех лекарската си чанта. Оставих съобщение за Лоуър да ме очаква не след дълго.
— Кой е господарят ти? — попитах, колкото да поддържам учтив разговор, докато вървяхме към главната улица на селото, а после свърнахме вляво по една по-тясна. Наставниците ми са ме учили, че когато бъдат подробно разпитани слугите, често е възможно да бъде поставена пълна диагноза още преди да си зърнал пациента, с което си печелиш блестяща репутация.
Но този път методът не даде резултат, тъй като слугата, възрастен човек, но с яко телосложение, изобщо не ми отговори. Всъщност не изрече нито дума, докато не стигнахме до средно голяма къща в края на селото, където влязохме и бях въведен в помещение, наричано от англичаните гостна — обща стая, където приемат посетители. Тук той наруши мълчанието си, предложи ми да седна и изчезна.
Настаних се и зачаках търпеливо, докато вратата се отвори и се озовах лице в лице с най-големия сатрап в Европа, ако можеше да се вярва на приказките на господин Уд.