Само че не открих Лоуър нито по предпочитаните от него места, нито в жилището му в Крайст Чърч. Разпитвах навсякъде за него и накрая някой спомена, че го видял преди час в компанията на Лок и на математика Кристофър Рен. Тъй като Рен бил запазил стаите си в Уадъм, може би си струвало да проверя там.
Без друго ми се искаше да се запозная с този млад човек, тъй като бях слушал много за него по време на престоя си, така че отидох и на вратата попитах къде да го открия и дали има посетители при него. Бил с приятели, отговориха ми, и поръчал да не бъде безпокоен. Портиерите все така казват, то се знае, затова, без да обръщам внимание, бързо се изкачих по стълбището на пансиона, където живееше Рен, почуках на вратата и влязох.
Очакваше ме стъписваща гледка. Рен се оказа нисък и спретнат мъж с дълга коса и лице, което не бе лишено от привлекателност. Изглеждаше подразнен, когато нахълтах в стаята и се заковах смаян от видяното. По лицето на Лок пробяга усмивка като на палаво дете, което са сварили да върши пакост, но е доволно, че тя е станала известна на всички. Моят така наречен приятел Ричард Лоуър поне имаше приличието да се смути, че измамата му е изобличена без никакво място за съмнение, тъй като беше повече от ясно какво се случва.
По средата на стаята за голяма маса от тополово дърво бе привързано куче, което жално скимтеше, въртеше уплашено очи и се мъчеше да се освободи. До него имаше друго, по-примирено с мъченията, на които бе подложено. От шията на едното куче към шията на другото водеше тръбичка и кръвта от разрезите бе оплискала престилката на Лоуър и пода. Те тайно повтаряха моя експеримент. Бяха скрили замисленото от мен, когото бяха длъжни да предупредят за намеренията си. Не можех да повярвам, че съм станал жертва на толкова долно предателство.
Пръв се опомни Лоуър.
— Извинете ме, господа — промърмори, дотолкова забравил добрите обноски, че дори не ме представи на Рен, — налага се да се оттегля за малко.
Съблече престилката, захвърли я на пода и после ми предложи да се разходя с него в градината. Откъснах очи от сцената, поразила ме до дън душа, и изпълнен с гняв, го последвах надолу по стълбите.
Известно време крачихме из градината, като обикаляхме покрай живи плетове и полянки, а аз мълчах в очакване на неговото обяснение.
— Вината не е моя, Кола — каза той най-накрая. — Моля да приемете извиненията ми. Поведението ми е непростително.
Душевният смут още ме владееше и все така не намирах думи.
— Лок разказал на Рен за опита, който измислихме… който вие измислихте, за да помогнете на госпожа Блънди, и той толкова се развълнува, че настоя да го повторим. Но това ни най-малко не омаловажава постижението ви. Просто следваме вашите стъпки, подражаваме на учителя.
Той се усмихна смутено и ме погледна, за да разбере дали това обяснение е помогнало. Реших да запазя хладно поведение.
— Елементарната вежливост изискваше да ме уведомите, макар и да сте предпочели да не ме поканите.
Усмивката се смени с гримаса.
— Имате право — съгласи се — и аз искрено съжалявам за това. Търсих ви, но така и не ви открих, а Рен иска днес да се върне в Лондон. Разбирате, нали? Затова…
— Предавате един приятел, за да угодите на друг — прекъснах го студено.
Тази справедлива забележка видимо го обезсърчи и той се престори на сърдит:
— За какво предателство говорим? Веднъж родената идея не остава собственост на онзи, комуто е хрумнала най-напред. Не отричаме вашето постижение, нито възнамерявахме да пазим тайна от вас. Просто ви нямаше и толкова. Не подозирах, че Рен се е заинтригувал тъй силно, докато не го срещнах тази сутрин.
Тонът му бе настойчив и аз усетих как съмненията ми се разсейват. Искаше ми се да приема извиненията му и както преди да видя в него приятел, та за малко не повярвах, че всъщност не съм предаден. Но в този миг си спомних виновното смущение, изписано на лицето му, когато влязох, а такова пълно признание не разчетох дори в изражението на Сара Блънди.
— Не се каним да го съобщаваме на света без ваше знание и разрешение — продължи той, като забеляза, че не му се удава да ме разубеди. — И трябва да признаете, че това е по-добрият начин. Ако ние… ако вие съобщите за своето откритие, като дадете да се подразбере, че първото кръвопреливане е изпробвано върху жена, ще ви сметнат за лекомислен, безотговорен и опасен и ще се отвърнат от вас. Но пък ако предварите вашето съобщение с описание на опит, при който е направено кръвопреливане между кучета, ще избегнете тежките порицания.
— И нима в това се заключаваше целта ви?