Не съм горделивец, но браня ревниво своята чест и достойнство. А Лоуър им нанесе тежък удар с това, че бе дал предимство на молбата на Рен пред моите права. Макар да призна вината си, това не заглади причинената обида и засили недоверието ми към него, родено от необузданата му избухливост.
С други думи бях извънредно унил, когато Лоуър влезе в „Ангела“ с някакъв опърпан и изпит нещастник, когото ми представи като един от помощник-градинарите в колежа. Беше готов срещу шилинг да отстъпи от кръвта си на госпожа Блънди.
— Въобще не става! — извиках. — Погледни го, като нищо може да е в по-лошо здраве от самата госпожа Блънди. По-скоро се нуждае на него да прелеят кръв. На мен ми трябва някой здрав, пълен с жизнени сили.
— Че той е необикновено силен. Нали така? — добави и за пръв път се обърна към градинаря.
Онзи, като видя, че Лоуър го гледа, разтегна устни в усмивка, при което разкри липсващи зъби и изцвили като кон.
— Голямото му достойнство — каза Лоуър, докато мъжът жадно изпиваше кварта ейл, — се състои в това, че е глухоням. Доктор Уолис се мъчи да го научи да говори, но напразно. И да пише не умее. Можем да сме спокойни, че няма да ни издаде. А това, признайте си, е много съществено. Макар при тази слава на семейството, ако стане известно по какъв начин е поддържан животът на майката, не бих се учудил, ако и нея пратят на кладата заедно с дъщеря ѝ. Хей, момко, изпий още една. — Той махна с ръка и скоро пред нещастника се мъдреше нова кварта ейл. — Така ще е по-добре — увери ме Лоуър. — Не искам да побегне, като се усети какво сме намислили.
Не бях доволен, макар и да признавах истината в думите му. Ала колко много се бе променило отношението ми към него, щом търсех скрита причина в използването на човек, неспособен да свидетелства за случилото се.
— Бяхте ли в затвора?
Той извъртя очи нагоре.
— О, Господи, да. Ама че ден имах!
— Да не би тя да е размислила?
— Съвсем не. Написахме нужното писмо… А вие знаехте ли, че тя умее да чете и пише не по-зле от мен и вас? Бях изумен. И свидетелите го завериха, както си е редно. Там всичко мина гладко. Но не и при сър Джон.
— Той беше против ли? Защо?
— Защото не ми се удаде да го убедя, че има някаква отговорност по отношение на нея. Проклет педант, ако позволите така да се изразя.
— И оставате без труп, така ли?
Той ме погледна с отчаяние.
— Дори да я получа, щом приключа, трябва да я върна, за да бъде изгорена на кладата. Мировият съдия разреши само временно владение върху тялото. Но и това е по-добре от нищо. По-късно ще се върна при него и ще потърся начин да го уговоря.
Той погледна градинаря, който допиваше третата си кварта.
— Да тръгваме и да свършваме с това, докато този още се държи на краката си. Знаете ли — каза, докато изправяхме градинаря, — до гуша ми дойде от това семейство. Колкото по-рано умрат и двете, по-добре… Проклятие! Кола, съжалявам…
И ругатнята, и извинението му бяха напълно уместни. Полуумният градинар явно беше пил още преди Лоуър да го доведе, и трите кварти, които изгълта, докато ние разговаряхме, го довършиха. Глупавата усмивка на лицето му се смени с уплаха, той се свлече на пода и избълва съдържанието на стомаха си върху обувките на Лоуър. Лоуър отскочи, като ги разглеждаше с отвращение, после подритна идиота, за да се увери, че е напълно безчувствен.
— И какво ще правим сега?
— Нямам намерение да го използвам — отсякох. — Ще трябва на ръце да го мъкнем дотам. А процедурата е достатъчно трудна дори когато участникът е съгласен.
— Като излязохме от колежа, изглеждаше трезвен.
Унило поклатих глава.
— Вината е ваша, Лоуър. Знаехте колко е важно, а ме подведохте.
— Поднесох извинения.
— И каква полза от тях? Ще трябва да отложим работата за утре. И да се надяваме старицата да издържи дотогава. Бавенето може да я убие.
— Според мен вашето лечение във всеки случай ще доведе дотам — подхвърли студено той.
— Не ви чух да го казвате преди.
— Не сте ме питали.
Отворих уста да му отговоря, но се сдържах. Какъв смисъл? По причини, които не можех да разтълкувам, всичко, което си казвахме един на друг, се възприемаше като упрек или оскърбление. Той отказваше да обясни поведението си, а аз искрено не откривах вина у себе си, поради което нищо не можех да сторя.
— Няма да влизам в спор с вас — казах. — Обещахте да ме снабдите с източник на кръв и не ви освобождавам от това обещание. А после можем да прекратим познанството си, както очевидно желаете. Ще го доведете ли след съда утре?
Той се поклони сковано и обеща, че този път няма да ме разочарова. Поръча да отида у госпожа Блънди и да го чакам там, щом заседанието приключи. Щял да дойде с градинаря и да проведем лечението. Още имало достатъчно време.