Седемнадесета глава
В един часа на следващия ден в Оксфордския съд започна делото за убийството на доктор Робърт Гроув от Сара Блънди. Тълпата бе нетърпелива; не само че процесът обещаваше скандално забавление, но и предишния ден не бе издадена нито една присъда за обесване и съдията не бе нахлупил черна шапка. Беше му връчен традиционният чифт бели ръкавици — знак, че ръцете му са неопетнени от кръв. Ала такова милосърдие се смяташе за опасно, защото страховитото величие на закона изисква жертви. Едно девствено заседание (както ги наричат) беше белег на снизхождение, второ щеше да се приеме за слабост. Нещо повече, Уд, неизменно присъстващ на съдебни дела, с когото си разменихме няколко думи, преди да бъдем разделени в блъсканицата, ме осведоми, че съдията си давал сметка как днес някой трябвало да бъде обесен. Според мен и двамата знаехме кой ще е това.
Поде се възбуден ропот, когато Сара, мъртвешки бледа, бе въведена, за да се изправи пред множеството и да изслуша тежките обвинения срещу себе си. Че тя, Сара Блънди, лишена от богобоязливост и движена от дявола, в петнайсетата година от управлението на нашия владетел краля, е извършила в Новия колеж в град Оксфорд посегателство срещу живота на почитаемия Робърт Гроув, преподавател в същия колеж и бивш неин господар, по престъпен, преднамерен и предателски начин. Висшеупоменатата Сара Блънди по престъпен, преднамерен и предателски начин, със зъл умисъл е сипала арсеник в бутилка с бренди, което, по причина, че Робърт Гроув е пил от нея, в резултат е довело до смъртта му. Следователно висшеупоменатата Сара Блънди по престъпен, преднамерен и предателски начин, със зъл умисъл е лишила от живот и убила, с което е извършила престъпление срещу нашия суверен, короната му и достойнството му.
При произнасянето на това обвинение от тълпата изригнаха одобрителни възгласи, които накараха съдията да вдигне предупредителен поглед. Отне известно време редът да бъде възстановен — не че английските съдилища се отличават с кой знае какъв ред. Тогава съдията, който ми се стори извънредно страховит наглед, се обърна към Сара и я попита дали се признава за виновна, или не.
Тя не отговори, а остана с наведена глава.
— Виж какво, момиче — рече съдията, — длъжна си да отговориш нещо. Виновна или не, за мен е все едно, но трябва да приказваш, като те питат, иначе лошо ти се пише.
Обвиняемата продължаваше да мълчи и множеството занемя в очакване, вперило очи в нея, докато тя стоеше там, навела глава, за да скрие своя страх и срам. Изпитах прилив на жалост към нея, защото кой не би онемял, когато е изправен самичък пред стряскащата мощ на правосъдието?
— Ето какво — рече съдията със загрижено изражение на лицето да не би ходът на делото да бъде неуместно нарушен, — ще продължим с излагане на обвиненията срещу теб и на свидетелствата в тяхна подкрепа, пък тогава ще решиш дали имаш някакви шансове да се изплъзнеш от правосъдието. Господине? Готов ли сте?
Обвинителят, човек с весело държание, на когото това задължение бе възложено от мировия съдия, скочи на крака и се поклони угоднически.
— Ненапразно ваша милост се слави със своята доброта — изрече той и тълпата започна да аплодира.
Съседът ми, така плътно притиснат към мен, че усещах всяко негово дихание, се обърна и ми зашепна на ухото как това била светата истина, защото законът бил много суров към онези, които му се опълчвали с отказ да се отзоват за своята виновност. На такива им слагали тежест на гърдите, докато не заговорят или не умрат. Никой не харесвал тази мярка, но нямало друг начин да се въздейства върху упоритите. Като давал на момичето втора възможност, съдията се показвал извънредно милостив. Съседът ми — очевидно редовен посетител в съда — заяви, че такава добронамереност не бил виждал преди.
Тогава обвинителят започна да излага своята теза. Той каза, че не е жертва на това престъпление, но когато става дума за убийство, жертвата очевидно не е в състояние лично да се изкаже пред съда, та затова тук бил той. Задачата му не била обременително тежка, тъй като било проста работа да се установи кой е извършил това прегнусно деяние.
По негово мнение, каза, съдебните заседатели нямало да се затруднят да произнесат правилната присъда. Защото на целия град вече било ясно и не било нужно да се напомня, че Сара Блънди е долна уличница, потомка на виден размирник. Не си знаела мястото, не била получила в семейството си наставления за благочестивост и уважение и съответно била дотолкова лишена от морал и почтеност, че идеята за убийство ни най-малко не я отблъснала. Ето какви чудовища се пръквали, когато родителите се отвръщали от Бог, а страната — от законния си монарх.