Съдията — очевидно не жесток и стриктно справедлив човек — прекъсна обвинителя, благодари му и се осведоми ще бъде ли така добър да продължи по същество. Цветистите речи щели да имат своето място в края на заседанието, ако изобщо се доберели до него.
— Ама разбира се, разбира се. Колкото до това, че е блудница, установено е, че тя е съблазнила доктор Гроув и чрез хитрост го е подчинила на властта си. Имаме свидетелка за това, именувана Мери Фулъртън. — Тук едно момиче сред зрителите се нахили от ухо до ухо и гордо се напери. — Тя ще потвърди под клетва, че веднъж отнесла храна в стаята на доктор Гроув, а той я сбъркал с Блънди и започнал да я обсипва със сладострастни ласки, сякаш вече била свикнала с такива.
Тук Сара вдигна очи и мрачно се втренчи в Мери Фулъртън, чиито усмивка бързо угасна.
— Второ, разполагаме с показания, че когато тези обвинения са се разчули, доктор Гроув е уволнил момичето, за да се откъсне от съблазънта и да се върне на пътя на добродетелността. Трето, имаме уверенията на господин Крос, аптекарят, че в същия ден, когато това се е случило, Сара Блънди е купила от него арсеник. Казала, че го взема по поръка на доктор Гроув, но никъде в книжата на доктора не е отбелязан такъв разход. Четвърто, налице са показанията на синьор Марко да Кола, италиански джентълмен, известен с безупречна почтеност, че е предупредил за опасността от този прах и е чул доктор Гроув да заявява как никога вече няма да го употребява, като това е станало само часове преди да умре от него.
Всички погледи, включително този на Сара, се насочиха към мен в този момент и аз сведох очи, за да избегна тъгата в нейните. Всяка дума беше истина, но сега ми се прииска от все сърце да не беше така.
— По-нататък разполагаме с показанията на господин Томас Кен, свещенослужител, че момичето е видяно в Новия колеж във въпросната вечер, и макар тя да го отрича, отказва да каже къде е била по това време и никой друг не е съобщил да я е забелязал на друго място. Накрая, неопровержими доказателства дават показанията на господин Джон Престкот, млад човек, студент в университета, който твърди, че тя му е признала престъплението вечерта, след като го е извършила, и му е показала пръстен, взет от трупа. Пръстенът беше разпознат като притежание на доктор Гроув и носи неговия печат.
Тук из залата се разнесе сподавено ахване, тъй като на всички бе ясно, че показанията на джентълмен в подобно дело надали биха могли да бъдат опровергани. Знаеше го и Сара; главата ѝ се отпусна още по-ниско, раменете ѝ се прегърбиха и си личеше, че е изгубила всяка надежда.
— Ваша милост — заговори отново обвинителят, — съображенията срещу обвиняемата по отношение на мотив, черти на характера и възможности за извършване на деянието са също така категорични като конкретните свидетелски показания. Ето защо у мен няма съмнение, че независимо дали момичето ще се признае за виновно, или не, а дори изобщо да откаже отговор на това, изходът ще е един и същ.
След това обвинителят отвърна със сияеща благосклонна усмивка на аплодисментите в залата, помаха важно с ръка и седна на мястото си. Съдията изчака да утихне шумът и отново насочи вниманието си към Сара.
— Е, дете, какво имаш да кажеш? Сигурно са ти ясни последствията от думите, които ще изречеш?
Сара имаше вид, сякаш можеше да рухне всеки момент, и макар вече да хранех много слабо съчувствие към нея, си казах, че елементарната човечност изискваше да ѝ предложат стол.
— Хайде, малката — викна някой от залата. — Говори най-сетне! Или си глътна езика, а?
— Тишина — кресна заплашително съдията. — И така?
Сара най-сетне вдигна глава и за пръв път видях в какво окаяно състояние беше. Очите ѝ бяха зачервени от сълзи, лицето ѝ имаше землисто блед цвят, а след престоя в тъмницата косата ѝ висеше на сплъстени кичури. На бузата ѝ лилавееше голяма синина, оставена от тъмничаря, когато я укротяваше след нападението ѝ срещу мен. Опита се да изрече нещо с треперещи устни.
— Какво-какво? — каза съдията и приближи длан до ухото си. — Трябва да говориш по-високо.
— Виновна — прошепна тя и после рухна на пода в припадък под негодуващите стонове и свиркания на зрителите, лишени от предвкусваното развлечение.
— Тишина! — развика се съдията. — Всички вие! Замълчете!