Още преди да отворя вратата, бях наясно, че долита от посока на замъка. Там се събираше тълпа и аз зърнах в небето първите искрици на зората. Времето ми изтичаше и аз нямах друг избор, освен да действам, без да губя нито секунда повече.
Преди да събудя госпожа Блънди, разположих инструментите си — перата, ивиците плат, дългата сребърна тръбичка, та да мога да манипулирам с тях с една ръка. Съблякох горната си дреха и навих ръкава си, след което разположих ниското столче в най-удобна позиция. Едва тогава събудих старицата.
— Госпожо — повиках я, — време е. Чувате ли ме?
Тя погледна към тавана, после кимна.
— Чувам ви, докторе, във вашите ръце съм. Приятелят ви дойде ли? Не го чувам.
— Ще се наложи да се справим без него. Това нищо не променя. Налага се да получите още кръв, а откъде ще дойде тя е без значение. Протегнете си ръката.
Всичко се оказа много по-трудно, отколкото първия път. Тя бе дотолкова отслабнала, че с мъка открих подходяща вена и изгубих излишно време в неуспешни проби, като пъхах и после вадех перото поне пет-шест пъти, преди да остана удовлетворен. Тя търпеливо понасяше убожданията, сякаш не съзнаваше напълно какво се случва и не чувстваше острата болка, причинявана ѝ от мен в моето бързане. После се приготвих да разрежа собствената си плът и да пъхна перото възможно най-бързо, докато нейната кръв се стичаше по ръката ѝ.
Когато потокът кръв от моята ръка стана равномерен и устойчив, заех по-удобно положение, взех сребърната тръбичка и я поставих на място. Кръвта бързо се втурна през нея и изпръска от отсрещния край топла гореща струйка върху постелята, преди да я наглася към перото, забодено в ръката ѝ.
След като свързването бе осъществено, залових се да броя. Петнайсет минути, казах си и съумях да се усмихна на възрастната жена.
— Почти сме готови — казах ѝ. — Сега вече ще се оправите.
Тя не отвърна на усмивката ми и аз продължих да броя, като усещах как кръвта изтича от мен и ме овладява замайване, а в същото време се стараех да остана неподвижен. Шумът откъм замъка се засилваше с всеки миг. Когато отчетох приблизително десет минути, изригна оглушителен рев, после замря до пълна тишина, а аз измъкнах перата от ръцете на двама ни и бинтовах раните, за да спра кръвта. Трудна работа беше; при мен бях срязал голям кръвоносен съд и изгубих още кръв, преди да успея да се превържа, и след това превръзката се обагри с голямо петно кръв, та трябваше да я подсиля.
Така приключи всичко, което можех да сторя. Поех дълбоко дъх, за да овладея виенето на свят, после прибрах всички инструменти в чантата си и през цялото време се уповавах на мисълта, че все пак съм свършил работата навреме. Откъм замъка отново се разнесе шум, хвърлих поглед към пациентката си и видях, че устните ѝ са посинели. А когато зазвуча гърменето на барабани, забелязах, че пръстите ѝ са се обезцветили. Барабанните удари се усилиха, а тя започна да се тресе, да крещи от неистова болка и трескаво да се опитва да глътне въздух. И тъкмо когато ревът на тълпата стана едва ли не оглушителен, тя се надигна и с ясен и чист глас, без сянка от агония възкликна:
— Сара! Боже мой! Имай милост към мен!
А после — тишина. Бяха замлъкнали и олелията откъм замъка, и хриповете, издавани от старицата и аз осъзнах, че държа в ръцете си труп. Само разцепващият трясък на гръмотевица и забарабанилите капки дъжд по покрива нарушаваха безмълвието наоколо ми.
Бях закъснял; духът на дъщерята се изтръгна с твърде голяма сила от нея, та отслабналото тяло да противостои, а с оттеглянето си бе откъснал и духа на майката. Не бе имало време моята кръв да ѝ даде нужната сила. Нерешителността ми и отсъствието на Лоуър отнеха смисъла на всичките ми действия.
Не знам колко дълго седях там, държах ръката ѝ, надявах се да съм сбъркал и тя просто да е получила пристъп. Край замъка отново се надигна шум, но аз почти не му обърнах внимание. После затворих очите ѝ, пригладих косата около лицето ѝ и завивките върху тялото ѝ. Накрая, макар тя да не бе от моята религия и нищо чудно да не би одобрила старанията ми, коленичих до леглото, за да се помоля за душите на двете им. Струва ми се, че се молех също и за себе си.