— Е, а вие какво търсите тук? — попита ме, след като за пръв път погледна към мен.
— Майката умря — казах.
— Съжалявам да го чуя.
— И е редно, защото вината е ваша. Къде бяхте снощи? Защо не дойдохте?
— Това нищо не би променило.
— Не, би променило — възразих, — ако бяхме ѝ добавили нов дух, който да отслаби този на дъщерята. Тя издъхна в мига, когато обесиха момичето.
— Глупости. Празни суеверия, лишени от всякаква научна основа — отсече той, ядосан от желанието ми да го изоблича за стореното. — Ето нещо, в което съм убеден.
— Няма как да сте убеден, това е единственото обяснение. Вие носите отговорност за смъртта ѝ и аз не мога да ви го простя.
— Ами недейте тогава — отвърна ми кратко. — Дръжте се за своето обяснение и за моята вина, щом желаете. Само не ми досаждайте сега.
— Настоявам да ми изложите причините си!
— Вървете си — каза той. — Никакви обяснения няма да ви давам. Вече не сте добре дошли тук, господине. Махайте се, казах! Господин Крос, бихте ли отпратили чужденеца?
Размяната на остроти продължи още малко в този дух, но по същество това бяха последните думи, които той изрече към мен. Оттогава никога вече не го чух и все още не мога да си обясня защо дружелюбието му се обърна в злоба, а великодушието му — в крайна жестокост. Нима наградата бе тъй голяма и неудържимо привлекателна? Или прехвърли върху мен отвращението към собствените си дела, неспособен да поеме вината си? Но в едно се убедих много скоро: това, че не дойде да ми помогне за госпожа Блънди, не беше плод на случайност. Искал бе експериментът ми да претърпи неуспех, защото тогава не бих могъл да обявя на всеослушание за нов действащ метод, открит от мен.
Сега съм напълно сигурен, че предварително си е направил сметката как ще постъпи. Може би още тогава е започнал да пише съобщението, което година по-късно се появи в „Трудовете“ на Кралското дружество. „Описание на кръвопреливане“ от Ричард Лоуър, предаващо в подробности експериментите му с кучета, проведени с Рен, последвани от такива помежду хора. Колко великодушно отчиташе помощта на Рен. Колко открито заявяваше, че е в дълг към Лок. Истински джентълмен.
Ала нито дума за мен и вече съм уверен в предварителното решение на Лоуър да не получа никакво признание. Всичко, казано по-рано от него как други му отнели първенството и обирали лаврите, за чужденците и отвращението му от тях, се върна в паметта ми и осъзнах, че само простодушен наивник като мен не би застанал нащрек от самото начало.
Ала дори и сега си оставам потресен от това колко далеч отиде той, за да заграби славата ми. С цел никой да не обърне внимание на претенциите ми, разпространи грозни клевети за мен сред приятелите си — как съм бил шарлатанин, крадец, че и по-лошо. И всички повярваха как едва ме бил спрял да не си присвоя неговата идея — когато беше тъкмо обратното — и само благодарение на чист късмет успял да прозре навреме моето двуличие.
Напуснах Оксфорд същия ден, заминах за Лондон, а седмица по-късно отпътувах с английски търговски кораб за Антверпен, където намерих друг за Ливорно. Успях да се добера до дома чак през юни. Оттогава нито веднъж не съм напускал родината си, отдавна изоставих философията заради занятия, по-уместни за благороден човек, и ми е болно дори в спомените да се връщам към онези мрачни дни.
Ала преди заминаването си сторих едно последно нещо. Нямаше как да се обърна към Лоуър, затова посетих Уд, който още имаше желание да ме приеме. Осведоми ме, че останките на Сара вече били изгорени през деня, докато приготвях багажа си, и че най-после с всичко това е приключено. Край огъня, пламтящ с необичайна сила, стояли само той и палачът. Не му било леко да присъства, но сметнал, че е негов дълг да ѝ отдаде последна почит.
Дадох му една лира и го помолих да се погрижи за погребението на госпожа Блънди, та да не бъде закопана в общ гроб като просякиня.
Той се съгласи да свърши това вместо мен. Не знам дали е удържал на думата си.
Великото доверие
Идеите за Мрака са по същество Идеите на всеки Човек, взет поотделно; всеки от нас си има своята тъмна пещера, която пречупва и изкривява Природната светлина поради различия във впечатленията, създали се в един предубеден Ум.