Първа глава
Обзема те известна изненада и дори неловкост, когато от сумрака на далечното минало като същински духове изплуват почти забравени лица и събития. Тъкмо това изпитах, докато четях ръкопис, написан от онзи странен малък венецианец Марко да Кола, изпратен ми неотдавна от Ричард Лоуър. Никога не бих помислил, че притежава толкова впечатляваща, та макар и избирателна памет. Нищо чудно още тогава да си е водил бележки с намерение да забавлява сънародниците си след връщането у дома. У нас подобни записки на пътешественици се ползват с немалка популярност, защо не и във Венеция, макар че, както съм чувал, тамошните хора са ограничени и не удостояват с внимание нищо, дето е отдалечено на повече от десет левги зад пределите на града.
Да, ръкописът ме изненада, и не само със съдържанието си, а и поради факта, че изобщо ми бе изпратен, защото отдавна не бях получавал вести от Лоуър. По времето, когато и двамата пробивахме в Лондон, често прекарвахме време заедно, но после пътищата ни се разделиха. Сключих изгоден брак с жена, чиято зестра допълни имотите ми, и започнах да общувам с по-издигнати в обществото хора. Докато Лоуър не преуспя особено, тъй като не съумя да се хареса на онези, които най-много биха могли да му съдействат. Не знам защо стана така. Да, вярно, притежаваше раздразнителност, която не подхожда на лекар, а и твърде усърдно се занимаваше със своята философия в ущърб на джоба си, за да заеме видно място в света. Но благодарение на моята лоялност и търпимост все още може да причисли семейство Престкот към немногобройните си пациенти.
Доколкото схванах, изпратил е писанията на Кола също и на Уолис, вече много стар и съвсем сляп, и очаква да получи отзивите му. Мога да си представя какви ще са те: всезнаещият Уолис триумфира или вариация на тази тема. Единствено в името на истината си направих труда да изложа как стояха нещата в действителност. Повествованието ми може да е понакъсано, тъй като често ме отвличат важни дела, но ще се постарая над него колкото мога.
Като начало нека кажа, че харесвах Кола; имаше неугледна външност, но се мислеше за франт и по време на краткия си престой в Оксфорд забавляваше познати и непознати с ярките си пъстри дрехи и мириса на парфюм, който оставяше зад себе си. Постоянно правеше пируети и поклони, раздаваше чудновати комплименти, тоест, не беше от типичните венецианци, които, както съм чувал, се гордеели със своята важност и тежест и гледали накриво веселостта на англичаните. Не се наемам да разнищвам спора му с Лоуър и наистина не разбирам как може да го докарат едва ли не до бой заради някакви си дреболии. Има нещо недостойно в това двама джентълмени да се боричкат кой да се изкара по-вещ в занаята. По този въпрос Лоуър никога нищо не ми е говорил и не мога да съдя има ли повод да се срамува, или не. Но ако оставим настрана това глупаво взаимно ожесточение, венецианецът си имаше немалко достойнства и аз съжалявам, че не се запознах с него при по-щастливи обстоятелства. Не бих възразил да си поприказваме днес, щях да го разпитам за много неща. Главното е, че не разбирам защо… и това е най-натрапчивото му премълчаване… защо в мемоарите си нито веднъж не споменава за познанството си с баща ми. Странно, тъй като при срещите ни много говорихме за него и Кола се изказваше с голямо уважение.
Такова е мнението ми за венецианеца, какъвто го познавах. Подозирам, че доктор Уолис би му обрисувал друг портрет. Така и не ми стана ясно защо този достоен свещенослужител се настрои срещу него толкова силно, но съм убеден, че не е имал реални причини. Уолис се отличаваше с някои странни натрапчиви представи и естествено, хранеше дълбока неприязън към всички паписти, но нерядко грешеше в преценките си, както и в този случай.
Известно е, че господин Уолис, преди да бъде засенчен от господин Нютон, беше смятан за най-великия математик, раждал се някога в страната ни, и тази му слава потулваше съмнителните му услуги към правителството и присъщите му завист и злоба. Откровено признавам, че никога не проумях какво толкова забележително са създали и единият, и другият. Умея да събирам и изваждам, та да поддържам в ред сметките по имотите си, мога да заложа на кон и да си изчисля печалбата и умът ми не побира защо му е на някого да знае повече. Веднъж се опитаха да ми обяснят идеите на господин Нютон, но не открих смисъл в тях. Някакви си доказателства, че предметите падали. Тъй като аз самият бях паднал зле от коня си предишния ден, отвърнах, че разполагам с всичкото нужно доказателство върху задните си части. А защо падат? Много просто, защото Господ ги е сътворил тежки.