Колкото и умен да е Уолис по тази част, не го биваше да преценява хората и допускаше големи грешки, както бе и в случая с Кола. При това само защото горкият човек беше папист и се вреше в обществото на благородни хора, като се стараеше да се хареса на всички. Уолис беше видял в това някакъв зъл умисъл. Лично аз приемам хората каквито ги виждам, а Кола никога не ми е сторил нищо лошо. А че бил папист, мен това не ме засяга; щом му е угодно да гори в Ада, не е моя работа да го спасявам.
При всичката приветливост на Кола обаче, ми беше ясно, че той е глупак в много отношения, ярък пример за разликата между събраните знания и здравомислието. Имам си теория, че купищата знания разбалансират трезвия разум. Твърде много усилия се пилеят за пълнене на главата с наука и там не остава място за житейска мъдрост. Ето на, Лоуър беше извънредно умен човек, а доникъде не стигна, докато аз, дето кажи-речи съм напълно необразован, достигнах високо положение като мирови съдия и член на парламента. Живея в голяма къща, построена специално за мен, и съм заобиколен от слуги, та дори някой път те правят залагания вместо мен. Не е зле за човек, роден не по своя вина без нищичко зад гърба, който някога на косъм избегна съдбата на Сара Блънди.
А тази млада жена беше блудница и вещица при все хубостта и особения ѝ маниер, които така плениха Кола. Днес, в зрялата си възраст, когато вече съм по-близо до Бог, съм смаян с какво безгрижие изложих душата си на опасност, като се хванах с нея. Но бидейки справедлив човек, ще кажа цялата истина: каквито и да бяха другите ѝ престъпления и колкото и да си заслужаваше смъртта, Сара Блънди не бе убила доктор Робърт Гроув. Ако Кола беше по-наясно с Библията, би съобразил, че доказателството се крие в тетрадките, които разнасяше със себе си, за да записва думите на околните. Разказва например как на вечерята в Новия колеж Гроув имал спор с Томас Кен, който изфучал навън, като си мърморел „Римляни, глава 8, стих 13“. Кола си спомня цитата, записал го е, но напълно е изпуснал от очи неговата важност, та дори не е схванал защо поначало е бил поканен. Защото какво гласи този пасаж? За разлика от него аз си направих труда да го проверя и той потвърди вярването, което храня от години: „Защото, ако живеете по плът, ще умрете.“. Приятелят ми Томас наистина бе убеден, че Гроув се отдава на плътски удоволствия и ето че часове по-късно умря. Ако не знаех някои неща, бих го взел за пророчество.
Готов съм да приема, че Томас се е измъчвал непоносимо, преди да се реши да действа, тъй като познавах добре всички качества и недостатъци на Гроув. Като дете се бях напатил от острия му език, докато ме обучаваше като частен учител в дома на сър Уилям Комптън. И макар да бях наясно за най-добрите му качества (прозрях ги чак като пораснах достатъчно, та да не бъда пердашен от него, защото имаше тежка ръка), знаех и как остроумието му може да ранява. Томас — бедният, честен и муден Томас — бе твърде лесна мишена за неговите насмешки. Гроув с такова постоянство и липса на милосърдие уязвяваше бедния ми приятел, та мога дори да твърдя, че сам си докара тази участ.
Ами аз? Налага се да разкажа за моите пътешествия, не едно, а няколко на брой, предприети в стремежа ми едновременно към преуспяване и (смея ли да го кажа?) спасение на душата. Някои от нещата, които ще опиша, вече са публично достояние. Други са известни само на мен и ще предизвикат силен смут сред атеисти и присмехулници. Не се съмнявам, че казаното ще бъде презряно от ерудитите, които ще се надсмеят над моето изложение и ще пренебрегнат реалността в него. Това си е тяхна грижа, а аз ще изрека истината, харесва ли им тя, или не.
Втора глава
Желанието ми е да изложа с пълна яснота своя разказ за събитията и да не се вживявам в глупави увъртания като така наречените писатели, стремящи се към безсъдържателна слава. Боже опази някога да си навлека срама да издам книга за пари и да опозоря семейството си с подобно падение. Мога ли да знам кой ще я прочете? Според мен няма и една достойна книга, написана за печалба. Понякога съм принуден да слушам откровения как някой чете, че да мине някак вечерта, и като цяло го намирам напълно нелепо. Всички тези надути фрази и скрит смисъл. Кажи каквото имаш да казваш, и замълчи, това е моят девиз, и книгите биха станали много по-добри — и по-кратки, — ако хората се вслушат в съветите ми. Повече мъдрост има в приличен трактат за селското стопанство или риболова, отколкото в най-засуканите творения на тези философи. На мен да оставят, бих ги качил на кон по изгрев-слънце и бих ги накарал един час да яздят в галоп из полето. Това би проветрило от глупости задръстените им мозъци.