При все това с мен Томас неизменно бе търпелив и внимателен и ние си бяхме взаимно полезни, както често се случва при хора с противоположни характери. Аз му давах съвети в богословските му блуждаения и явно са били добри, защото днес той е епископ. Той слушаше с неизчерпаемо търпение за петдесети път описанието ми как ще пипна Джон Търлоу и ще му резна гърлото.
Усещах го как поема дъх и се готви наново да ме увещава.
— Длъжен съм да ти напомня, че прошката е един от Божиите дарове и че милосърдието е сила, а не слабост — каза.
— Глупости! — възразих. — Нямам намерение на никого да прощавам. И той е още жив само защото нямам необходимото ми доказателство, за да избегна обвинение в убийство. — И отново му разправих цялата история.
— Бедата е там — заключих, — че нямам представа как да действам по-нататък. А ти как мислиш?
— Искаш ли честното ми мнение?
— Разбира се.
— Примири се с Божията воля, продължавай да учиш и стани адвокат.
— Не те питах за това, а как да открия доказателство. Ако си ми приятел, бъди добър, остави настрана педантското си богословие и ми помогни.
— Знам какво искаш. Да ти дам съвет, който може да изложи на опасност душата ти.
— Напълно прав си. Именно това искам.
Томас въздъхна.
— Да предположим, че откриеш своето доказателство. И после какво? Ще идеш по-нататък и ще извършиш убийство ли?
— Ще зависи от естеството на доказателството. Ако е безспорно, ще убия Търлоу, както той уби баща ми.
— Никой не е убивал баща ти.
— Разбираш за какво говоря.
— Твърдиш, че баща ти е станал жертва на предателство и е опозорен въз основа на лъжи? Не е ли по-добре тогава да се поправи тази несправедливост по силата на правосъдието?
— Знаеш не по-зле от мен колко скъпо струва да предявиш обвинение към когото и да било. Откъде такива пари?
— Просто посочих една от възможностите. Даваш ли ми дума, че ще избереш този начин, ако бъде възможно, а няма да прибегнеш към саморазправа?
— Ако бъде възможно, в което се съмнявам, да, давам ти дума.
— Е, това е добре — изрече той с облекчение. — В такъв случай можем да пристъпим към планиране на твоята кампания. Естествено, ако вече нямаш нещо на ум. Кажи ми, Джак… преди не съм те питал, защото ти не допускаше такъв въпрос. Какво предателство по-точно е приписвано на баща ти?
— Не знам — отговорих. — Колкото и да е нелепо, така и не ми се удаде да открия какво са му лепнали. Опекунът ми сър Уилям Комптън оттогава не е разговарял с мен, чичо ми отказва дори да назове името на баща ми, майка ми скръбно поклаща глава и не отговаря дори на най-директните ми въпроси.
Като изслуша откровеното ми обяснение, Томас присви очи.
— Значи ти е известен престъпникът, но нямаш понятие в какво се състои престъплението? Твърде необичайно положение за юрист, не мислиш ли?
— Може би. Но живеем в необичайни бремена. Изхождам от това, че баща ми в нищо не е виновен. Или отричаш, че такъв е моят дълг? И че в това отношение нито религията, нито законът ми оставят избор? Да не говорим колко твърдо убеден съм, че баща ми не е способен на подобна подлост.
— Признавам, че това е необходима отправна точка.
— И признаваш, че Джон Търлоу в качеството си на държавен секретар носи отговорност за унищожението на всеки, застрашавал властта на Кромуел?
— Да.
— Значи Търлоу категорично е виновен — заключих.
— Но ако юридическата ти логика е тъй неопровержима, защо ти трябва доказателство?
— Защото живеем в смутно време, когато законът стана оръдие на властимащите и те го усложняват с всякакви разпоредби, та да избегнат наказание. Ето защо. А при това баща ми беше така очернен, че хората отказват да видят очевидното.
Томас изпъшка при тези ми думи, тъй като не се ориентираше в законите и вярваше, че те имат някакво отношение към правосъдието. И аз мислех същото, преди да започна да ги изучавам.
— За да постигна победа в съда — продължих, — ми е необходимо да докажа, че по силата на характера си баща ми въобще не е бил способен на каквото и да било предателство. Само че е обявен за предател и аз трябва да установя кой е пуснал тези злостни слухове и с каква цел. Едва тогава съдът може да се залови да гледа делото.
— И как смяташ да го постигнеш? Кой може да ти каже истината?