— Малко на брой хора. И почти всички са прикрепени към кралския двор. А това вече е препятствие, защото нямам средства да се добера дотам.
Томас, милата душа, кимна съчувствено.
— Бих се радвал искрено, ако ми позволиш да ти помогна.
— Не говори глупости — отсякох. — Та ти си по-беден и от мен. Бог ми е свидетел, благодарен съм ти, но се боя, че у теб няма да се намерят толкова пари, колкото са ми нужни.
Томас поклати глава и се почеса под брадичката, какъвто му беше навикът, преди да започне поверителен разговор.
— Драги приятелю, моля те да нямаш грижа за това. Изгледите ми за бъдещето никак не са лоши и обещават да станат по-добри. Енорията Истън Парва след девет месеца ще премине под разпореждане на лорд Мейнард. Той е помолил ректора и тринайсет старши членове на факултета да му препоръчат някого и ректорът вече ми намекна, че по негово мнение съм подходящ във всяко отношение, стига само да съумея да демонстрирам своята вярност към доктрината. Това ще изисква усилия, но ще стисна зъби и тогава осемдесет лири годишен доход ще бъдат мои. Тоест, стига да успея да преборя доктор Гроув.
— Кого? — попитах смаян.
— Доктор Робърт Гроув. Защо, познаваш ли го?
— Много добре дори. Като доказателство още пазя някои болезнени места. Беше частен учител у сър Уилям Комптън, когато ме пратиха в дома му. Дълги години доктор Гроув изпълняваше задълженията на мой наставник. Онова, което знам, той ми го е набил в главата. Но какво общо има Гроув?
— Сега отново е член на факултета на Новия колеж и желае да получи поста, към който съм се прицелил — обясни Томас, — макар да няма никакви права за това, освен че досега никога не е получавал платен пост. Откровено казано, аз съм много по-подходящ. Енорията се нуждае от млад и благоразумен свещеник, а Гроув е стар глупак, който се оживява само при мисълта за понесените в миналото обиди.
Разсмях се.
— Не би ми било драго да се изправя между доктор Гроув и нещо, което си е наумил, че иска.
— Лично аз нямам възражения срещу него — заяви Томас, сякаш му беше нужно да ме увери в това. — Бих се радвал да получи приличен доход, ако бяха налични два. Ала е само един и какво ми остава? На мен тази издръжка ми е далеч по-нужна, отколкото на него. Джак, мога ли да ти разкрия една тайна?
— Няма да те спра.
— Искам да се оженя.
— Аха! — възкликнах. — Ето каква била работата. И каква е зестрата на твоята избраница?
— Седемдесет и пет лири годишен доход и имение в Дърбишир.
— Много добре. И ти е нужен доход, за да получиш съгласието на баща ѝ. Да, разбирам.
— Не само това — рече той с видимо отчаяние. — Не мога да се оженя, докато оставам член на факултета, а не мога да престана да съм член на факултета, докато не получа поста. И още по-лошото е — завърши тъжно, — че тя ми харесва.
— Колко трагично. А коя е?
— Дъщеря на братовчед на моята леля. Производител на сукно от Бромич. Солиден човек във всяко отношение. А девойката е блага, кротка, работлива и закръглена.
— Всичко, необходимо за една съпруга. И надявам се, с всичките си зъби?
— Почти. Също така няма белези от шарка. Струва ми се, че си подхождаме, а и баща ѝ не ме отхвърли, макар да даде ясно да се разбере, че няма да се съгласи на брака ни, ако състоянието ми не е равно на нейната зестра. А това означава приход. Мога да го получа само от Новия колеж или чрез неговото влияние, други връзки нямам. А Истън Парва е единствената енория, която ще се освободи в близките три години.
— Разбирам — казах. — Моментът е решителен за теб. А ти организира ли вече кампания?
— Доколкото ми е възможно. Разговарях с всички членове на факултета и бях посрещнат доброжелателно. Честно казано, мнозина намекнаха, че мога да разчитам на подкрепата им. Уверен съм в добрия изход. И това, че лихварите са готови да ми предоставят заем, доказва, че надеждите ми не са неоснователни.
— Кога ще се вземе решението?
— Идния март или април.
— Ами тогава ти предлагам да се заселиш в параклиса. Рецитирай на сън трийсет и деветте догми на доктрината. Възхвалявай Кентърбърийския епископ и краля всеки път, като седнеш да изпиеш чаша вино. И не си позволявай дори намек за дисидентство.
Той въздъхна.
— Няма да е лесно, приятелю. Но съм готов да го сторя само за благото на страната и църквата.
Похвалих чувството му за дълг. Не ме смятайте за себичен, но много държах Томас да спечели този пост или поне възможно най-дълго да бъде предпочитаният кандидат. Ако се разчуеше, че няма да получи твърдия доход, лихварите щяха да захлопнат ковчежетата с парите, а това означаваше гибелна съдба не само за него, а и за мен.