— От все сърце ти желая успех — казах му — и отново те предупреждавам да бъдеш предпазлив. Склонен си да говориш каквото мислиш, а за човек, желаещ да получи църковен пост, няма по-опасен навик.
Томас кимна и бръкна в джоба си.
— Ето, добри ми приятелю, вземи.
Беше кесия с три лири в нея. Как да се изразя правилно? Бях и трогнат от щедростта му към мен и в същото време разочарован, че помощта му се оказа толкова оскъдна. За начало ми трябваше десетократно по-голяма сума, а и трийсеткратна би се стопила с лекота. И все пак, какъвто си беше добряк, даде ми всичко, което имаше, и изложи на риск бъдещето си. Та виждате колко му бях задължен. И помнете едно, важно е. Аз приемам също толкова присърце дълговете си, както и причиненото ми зло.
— Не знам как да ти благодаря. И не само за парите, а защото си единственият, който вярва в мен.
Томас учтиво прекъсна моите благодарности.
— Съжалявам, че не мога да ти дам повече. Но да се върнем на въпроса. От кого би могъл да узнаеш какво се е случило с баща ти?
— Само шепа хора биха могли да са запознати. Сър Джон Ръсел на първо място, на второ — Едуард Вилиърс. И още лорд Мордаунт, който много се издигна, след като помогна на краля да се върне на трона си и като част от наградата си получи титла барон и доходна синекурна служба в Уиндзор. Накрая остава онова, което ще се опитам да измъкна от сър Уилям Комптън.
— Уиндзор не е далеч оттук — отбеляза Томас. — Пътуването ще отнеме по-малко от ден, а пеша ще стигнеш за два дни. Ако лорд Мордаунт може да бъде открит там, най-практично е да започнеш с това място.
— Ами ако не желае да ме приеме?
— Разчитай на късмета си. Препоръчвам ти да не му пишеш предварително. Вярно, противоречи на учтивостта, но е по-добре да не бъде отрано предупреден за пристигането ти. Иди и се срещни с него. После ще обмислим какво да правиш по-нататък.
Ние. Както казах, под външността на духовен служител се криеше човек, копнеещ за вълнения, каквито комат хляб и чаша вино никога не могат да ти дадат.
Четвърта глава
Речено-сторено; но преди да тръгна, се запознах с майката и дъщерята Блънди, които играят такава голяма роля в историята на Кола. С това сложих началото на поредица от събития, изправили ме лице в лице с най-ужасния възможен враг, и ми бяха нужни цялата ми находчивост, всички мои сили, за да удържа победа над него.
Не знам кой ще чете тези мои драсканици, вероятно никой освен Лоуър, но съзнавам, че ще изложа свои действия, с които не се гордея. За някои не виждам нужда да се оправдавам; други вече е невъзможно да се поправят; поне една част подлежат на обяснение. Свързах се със Сара Блънди поради простодушие и юношеска доверчивост. Да, само заради това ме оплете в мрежите си и за малко едва не ме погуби. Вината за това хвърлям на възпитанието си в крехка възраст. Докато навърших шест, за мен известно време се грижеше една пралеля по майчина линия, много приятна жена, но с провинциални навици, която вечно вареше или садеше нещо, а после снабдяваше с лековити настойки цялата околност. Тя имаше една забележителна книга, подвързана с телешка кожа и посивяла от вековно прелистване, която бе наследила от баба си и която съдържаше билкови рецепти. Приготвяше ги собственоръчно и ги раздаваше на кого ли не — от най-знатните до най-бедните. Безрезервно вярваше в магиите и презираше днешните проповедници (както ги наричаше, тъй като бе родена по времето, когато великата Елизабет още е минавала за красавица) заради насмешките им над онова, което ѝ се струваше очевидно. Смачкани хартийки, гадаене по облаците и такова с ключ и Библия бяха част от възпитанието ми.
Въпреки назиданията на прелатите, трябва да кажа, че още не съм срещал човек, който да не вярва в съществуването на духове или да се съмнява, че те имат силно въздействие над живота ни. Всеки, лежал буден нощем, не може да не е чувал как из въздуха преминават призраци, всеки е бил изкушаван от злото и мнозина са били спасявани от добронамерени обитатели на етера, който заобикаля света и ни съединява с Небесата. Прелатите с кисели лица грешат дори според собствените си стандарти: та нали са свикнали да се осланят на Светото писание, а там ясно е казано, че такива създания съществуват? Нима свети Павел не говори за доброволно служене на Ангелите? (Колосяни, глава 2, стих 18). Кого според тях Христос е вселил в гадаринските свине?
То се знае, трудно е да се отличат ангелите от злите духове, защото последните са много умели в промяната на облика си и внушават на хората (по-често на жените), че са различни от онова, което представляват в действителност. Когато влезеш в досег с подобни същества, изисква се голяма предпазливост, тъй като щом се окажем в дълг към тях за сторени услуги, предаваме се в ръцете им и както господарят помни длъжниците си, същото е и с тези създания, били те добри или зли. Като отидох при старицата Блънди, поех рискове, които в зрялата си възраст благоразумно бих избегнал. Ала тогава бях твърде нехаен и нетърпелив, за да бъда предпазлив.