Като знае това от свой личен опит или от този на съседите си, италианският собственик взема мерки да живее в някой окупиран от гарнизон на редовна армия град, или там, където може да намери ефикасна защита.
Той е на сигурно място само в пределите на този град. На една миля от предградията, понякога и в техните очертания той е изложен на опасността да бъде отвлечен дори пред очите на приятели и съграждани.
Да се отрече това би значело да се отрече неоспорим факт. Подобни случки стават много често в папските владения и в старата неаполитанска територия, която за щастие днес се намира под по-добро управление, въпреки че още страда от този хронически недъг.
Но може би ще се запитаме как самите селяни, дребните чифликчии, продавачите, занаятчиите, земеделците, овчарите, могат да търпят едно толкова ненормално положение.
Това именно учудва всички, особено в Англия. Английският народ, който толкова бавно разбира собствените си работи, е неспособен да си обясни тези на другите народи. Или пък, протестирал ли е например някога саксонският земевладелец против някоя чуждестранна война, колкото жестока и разрушителна да е била тя, щом като тази война донася увеличение на цената на житото или сланината? Естествено не! Това достатъчно обяснява дългото търпение на италианския селянин към разбойничеството.
Когато селският хлебар получава една песета за един хляб от килограм и половина, докато истинската му цена в съседния град е само тридесет сантима; когато земеделецът иска същата цена за един черен овесен или ечемичен хляб със същото тегло и когато жена му печели също една песета за всяка изпрана риза на разбойника, тъй като разбойничката смята, че е недостойно тя да се занимава с тая неприятна подробност на домакинството; когато овчарят иска и получава тройно повече за една коза, яре или овца, и когато цената на всичко необходимо за облеклото или изхранването на разбойника следва същата своеволна прогресия, не трябва да се учудваме на търпимостта на италианския селянин към тези толкова щедри клиенти.
Колкото до обидите, притесненията и опасностите, на които са изложени селяните от страна на тия хора извън законите, това е чиста илюзия. Те могат да загубят само своя живот, а разбойниците съвсем не целят това. Защото би означавало да убият кокошката и да се лишат по този начин от яйцата й.
А колкото до притесненията, и английският земеделец понася също толкова, ако не и повече, под формата на непосилни такси и намеси от страна на някой нескромен полицай. А колкото до обидите, отправени до някоя съпруга или хубава дъщеря, италианският селянин няма защо да се оплаква повече от търговеца от всеки английски град, ежегодно изложен на произвола на едно покварено войнство.
И така, според мнението на италианския селянин, разбойничеството съвсем не е толкова люта язва, както ние сме склонни да вярваме.
Все пак от време на време някои сцени на отвратителна жестокост доказват, че разбойниците не винаги са много лесно поносими.
Тези възмутителни случки стават обикновено в местности, още незасегнати от разбойничество или дълго време освободени от него — там, където собствениците, смятайки се в безопасност, опитват да се настанят по земите си, за да приберат своите доходи, тъй като поне половината от тях по време на върлуването на крадците влизат в джобовете на техните чифликчии.
Да държат собствениците далеч от земите им, това е неизменната цел на владетелите, които се възползват от тяхното отсъствие, и в това може би е най-главната причина, която ги кара да бъдат толкова снизходителни към разбойничеството.
Когато разбойниците се появяват отново в някои области, напуснати от тях за известно време, за да извършат само някой обикновен грабеж или да се настанят там за постоянно, връщането им се отбелязва с жалки сцени.
Собствениците са останали по домовете си било защото не им се иска да напуснат жилищата си, било защото не могат да разполагат с движимите си имущества без разорителни жертви.
Те живеят там като се осланят на щастието си, понякога на благоволението на съдбата и често на едно постоянно опразване на кесията им с данък, плащан на крадците, само за да не бъдат обезпокоявани.
В края на краищата това е само едно временно положение, толкова тежко, колкото и несигурно.