— Естествено! — кимна Рутилий Руф.
— Не може да се отрече, че като цяло се очертава добра година — продължи Марий. — Не само, че Испания беше спасена от нежните пръсти на Сципион, а Македония — от тези на Силан, но и самият Рим успя да се отърве от някой и друг разбойник — нека ми бъде простено, задето наричам така бившите ни консули.
— Имаш предвид Мамилианската комисия?
— Именно. Бестия, Галба, Опимий, Гай Катон и Спурий Албин, всички бяха осъдени. Още няколко дела висят, но пък и в това няма нищо изненадващо. Гай Мемий беше много активен при снабдяването на Мамилий с доказателства за влизането на всички изброени в тайни отношения с Югурта, а Скавър от своя страна като председател на съда остана непоклатим до самия край. Въпреки че говори в защита на Бестия, това не му попречи като съдебен заседател сам да гласува против него.
Рутилий Руф се усмихна.
— Човек трябва да бъде гъвкав. Скавър се е видял задължен да говори в подкрепа на един бивш римски консул, но това не е причина да не си свърши работата като съдия. Скавър си е Скавър.
— Да, Скавър си е Скавър!
— И къде отидоха осъдените? — заинтересува се Рутилий Руф.
— Повечето решиха, че най-прекрасното място за изгнаници като тях е Масилия, но Луций Опимий например предпочете да замине за Западна Македония.
— А Авъл Албин е все още сред живите.
— Да. Спурий Албин реши да поеме цялата вина върху себе си и Сенатът му направи удоволствието да му и предостави — въздъхна Марий. — Друго си е да се облягаш на законите.
Около мартенските иди започнаха и родилните мъки на Юлия. Щом акушерките съобщиха на Марий, че раждането няма да бъде никак лесно, той от своя страна незабавно повика родителите на жена си.
— Кръвта ни е твърде стара и слаба — тревожеше се Цезар на глас, докато двамата с Марий чакаха в кабинета на зетя. Баща и съпруг бяха еднакво в плен на любовта си към родилката и в същото време на страха за здравето й.
— Моята не е — отвърна Марий.
— Но това не може да й помогне на нея! Ако Юлия на свой ред се сдобие с дъщеря, за което ни остава само да се молим, може би бащината й кръв ще вдъхне повече сили на малката. Надявах се, че като се оженя за Марция, във вените на децата ми ще потече и малко повече плебейска жизненост… но Марция се оказа повече патрицианка, отколкото предполагах. Майка й е Сулпиция, не знам дали знаеш. Някои патриции все още държат кръвта на децата им да е също толкова синя, колкото тяхната, но съм забелязал, че почти всички девойки от благороден произход дойде ли им време да раждат, стават жертва на жестоки кръвоизливи. Защо иначе патрицианските дъщери ще умират толкова по-рано от останалите? — Прокара Цезар пръсти през сребристо — златистите си коси.
Марий не го свърташе на едно място; скочи на крака и закрачи напред-назад из стаята.
— Е, не може да се отрече, че за нея се грижат най-добрите лекари и акушерки в цял Рим — кимна той към помещението, превърнато специално за случая в родилна стая, откъдето и в момента се чуваха болезнените стенания на младата му съпруга.
— Миналата есен същите тези лекари не можаха да сторят нищо за племенника на Клитумна — отбеляза мрачно Цезар.
— На кого? А, говориш ми за досадната си съседка, нали?
— Именно, казва се Клитумна. Племенникът й почина миналия септември след доста продължително боледуване. Беше съвсем млад, а и дотогава не беше давал вид нещо да му има. Лекарите направиха всичко, за което можеха да се сетят, но не можаха да го спасят. Оттогава все за това мисля.
Марий изгледа неразбиращо тъста си.
— Защо изобщо ти трябва да мислиш за това? Аз лично не виждам никаква връзка.
Цезар прехапа устни.
— Смъртта идва винаги на три пъти едно след друго — каза той с тъжен глас. — Племенникът на Клитумна умря прекалено близо до нас самите. В скоро време има да умират още двама.
— Дори да е така, най-много да умрат и останалите ти съседи.
— Не е задължително да са точно те. Писано е, че ще умрат трима, които са обвързани по някакъв начин. Но докато не умре и вторият от белязаните, дори и гадателите не биха могли да познаят кой ще е той и кой ще е третият.
Марий направи с ръце жест хем на раздразнение, хем на отчаяние.
— Гай Юлий, Гай Юлий! Моля те, нека бъдем по-големи оптимисти! Никой още не е дошъл да ни каже, че Юлия е пред смъртна опасност. Знаем само, че раждането няма да бъде леко. Така че те извиках да ми правиш компания, за да ме поразведриш малко, а ти, напротив, само гледаш да ме хвърлиш в още по-голяма тревога.