Цезар като че ли се засрами от забележката и се опита да оправи донякъде положението.
— Иначе трябва да ти кажа, че това, дето Юлия най-сетне ще ражда, по-скоро ме радва — рече той малко рязко. — Напоследък все не ми се иска да я безпокоя с домашни тревоги, но тайно се надявам, след като детето се появи на бял свят, тя ще поотдели малко време за Юлила.
На Марий му мина през ума, че въпросната Юлила, ако изобщо създава някакви неприятности, вместо да говори насаме със сестра си, може би се нуждае повече от едно родителско нашляпване по задника. Все пак се въздържа да изкаже на глас какво мислеше. Понеже досега не бе имал деца, но най-после му се очертаваше сам да стане родител, не беше сигурен дали един ден и той няма да се превърне в такъв любящ баща, какъвто беше Гай Юлий Цезар.
— Какво става с Юлила? — попита той.
Цезар въздъхна.
— Не иска да яде. Известно време все пак успявахме да я убедим да се храни кажи-речи нормално, но през последните четири месеца положението само се влошава. Много е отслабнала! А напоследък започнаха да я спохождат и припадъци — ей тъй, пада, както си ходи. Но лекарите не могат да й открият нищо.
„О, дали наистина ще стана като него?“ — запита се Марий. На една глезена девойка най-добре би й се отразило, ако известно време всички престанеха да се интересуват от нея, вместо да я обграждат с внимание, което по никой начин не е заслужила. Но това все пак беше сравнително приятна тема за разговор и Марий не виждаше защо да не се поинтересува повече за балдъзата си.
— И очакваш Юлия да изкопчи нещо от сестра си?
— Друго просто не виждам!
— Най-вероятно се е влюбила в неподходящ човек — предположи Марий, който, макар да нямаше и понятие за случая, позна съвсем правилно.
— Глупости! — тросна се Цезар.
— Откъде знаеш, че са глупости?
— Защото и лекарите се сетиха за същото, а аз поразпитах — обясни бащата.
— И кого поразпита? Нея?
— Естествено!
— Може би щеше да е по-добре да се обърнеш към робинята й.
— Но, Гай Марий!
— Надявам се да не е забременяла?
— Но, Гай Марий!
— Виж, скъпи ми тъсте, крайно време е да престанеш да гледаш на мен като на чужд човек, който само си вре носа, където не му е работата — рече равнодушно той. — Вече не съм кой да е, а част от семейството. Ако аз, дето почти не съм имал случай да общувам с шестнайсетгодишни момичета, се сещам за подобни неща, не виждам защо не се сещаш ти, който все пак си й баща. Ще извикаш робинята в кабинета си, ще й теглиш един здрав пердах, а тя ще ти изпее всичко… Мога да се обзаложа, че Юлила я държи в течение на нещата, а също така и че ако я подхванеш както трябва, няма да скрие нищо от теб. Като казвам „както трябва“, имам предвид малко мъчения и смъртни закани, нали разбираш!
— Гай Марий, как ме виждаш мен да прибягвам до такива средства? — изпълваше се с ужас Цезар само като си помислеше за драконовите мерки, които зет му предлагаше.
— Според мен пръчката ще свърши работа — държеше на своето Марий. — Ще я нашляпаш по задника и само като й намекнеш, че ако продължава да мълчи, я чака повече, тя ще си каже всичко, което знае.
— Никога не бих сторил подобно нещо — поклати глава Цезар.
Марий въздъхна.
— Прави, както си знаеш! Но не си мисли, че щом си разговарял с Юлила, значи си научил цялата истина.
— Между дъщерите ми и мен винаги е съществувало пълно доверие — настояваше бащата.
Зет му не отговори, само го изгледа невярващо.
В този миг на вратата се почука.
— Влез! — извика Марий, доволен, че му се е предоставил случай да приключи с този разговор.
Беше дребничкият сицилийски грък Атенодор.
— Домине, жена ти би искала да те види — обърна се той към него, — а и аз самият мисля, че ще е по-добре, ако отидеш при нея.
Нещо се преобърна в стомаха на Марий. Пое дълбоко въздух и ръката му се разтвори в неопределен жест. Цезар беше скочил на крака и гледаше лекаря с изражение, от което на самия грък можеше да му спре сърцето от ужас.
— Тя да не… да не…? — не можеше да доизрече въпроса си бащата.
— Не, не! Бъде спокоен, домине, всичко е наред — опита се да го успокои Атенодор.