Досега на Гай Марий никога не му се беше случвало да види раждаща жена и гледката направо го ужаси. Струваше му се по-трудно да гледа нея, отколкото убитите и осакатените войници по бойните полета. За него те си оставаха просто братя по оръжие, независимо дали са се били на неговата или на другата страна, на които не може да помогне, особено при мисълта, че един ден Фортуна би могла да го прати него на тяхно място. Но в случая с Юлия жертвата беше най-скъпото същество, което бе имал през живота си. Нея той се чувстваше задължен да закриля, да пази далеч от всякаква физическа болка. А ето, че тя страдаше не по-малко от всеки вражески войник, и то страдаше заради него, Гай Марий. Струваше му се, че в този миг целият свят се оказва далеч по-различен, отколкото го е знаел.
Но когато Марий влезе в родилната стая, всичко изглеждаше наред. Юлия бе просната в леглото, а специалният стол, на който щеше да легне, когато й дойдеше времето да ражда, стоеше дискретно прибран и покрит в ъгъла, така че родилката дори да не го забелязва. За огромно облекчение на съпруга си тя с нищо не издаваше да е изтощена или тежко болна. Напротив, в мига, когато Марий се показа на вратата, Юлия му се усмихна приветливо и протегна ръце към него.
Той ги пое в своите и благоговейно ги целуна.
— Добре ли си? — попита, понеже не се сещаше друго.
— Разбира се! Само дето ще имаме още доста да чакаме, а имам и някакъв кръвоизлив. Но засега поне не виждам защо трябва да се тревожим.
Внезапно лицето й се сгърчи от болка, ръцете й стиснаха неговите с неподозирана сила и останаха така може би за около минута, докато пристъпът отмине.
— Просто исках да те видя — продължи след малко Юлия, сякаш нищо не се беше случило. — Може ли от време на време да наминаваш насам или не ти е приятно да ме гледаш така?
— Аз пък се чудех дали теб няма да те смущава присъствието ми — наведе се Марий, за да я целуне по челото, скрито под меките й, бухнали къдрици. Устните му обаче установиха, че както косата, така и кожата й са влажни от пот. Бедната!
— Всичко ще бъде наред, Гай Марий — пусна ръцете му Юлия. — Гледай да не се тревожиш толкова много! Татко още ли е с теб?
— Да.
Той се обърна да си тръгне и срещна свирепия поглед на Марция, застанала встрани в компанията на трите стари акушерки. О, богове! Ето един човек, който нямаше да му прости толкова лесно за нещата, които правеше на дъщеря му!
— Гай Марий! — извика подире му Юлия, преди да е излязъл от стаята.
Той я погледна.
— Астрологът тук ли е? — попита съпругата му.
— Още не, но вече пратихме да го повикат.
Това явно я зарадва.
— Добре!
Синът на Марий се роди двадесет и четири часа по-късно, появявайки се на бял свят сред потоци от кръв. Раждането му едва не коства живота на майка му, но със своята воля да оцелее, а и с помощта на лекарите, които я сложиха с главата надолу и я опасаха цялата в превръзки, Юлия надмогна ужасния кръвоизлив и с времето състоянието й се пооправи.
— Ще стане известен, домине, и животът му ще бъде изпълнен с велики събития и славни приключения — четеше бъдещето на новороденото астрологът, съзнателно отбягвайки лошите знаци, за които никой родител не би искал да слуша.
— Значи ще оживее? — искаше да знае преди всичко друго Цезар.
— Без никакво съмнение, домине — дългият и доста мръсен пръст на астролога незабележимо застана върху конфигурацията, която предвещаваше по-скоро противното. — Ще заеме най-висшия държавен пост в страната: ето, на картата добре се вижда — с другата ръка беше показан необходимият звезден триъгълник.
— Синът ми ще бъде консул — със задоволство отбеляза Марий.
— Със сигурност — потвърди астрологът, преди да допълни: — Но все пак няма да бъде толкова велик, колкото баща си, ако се вярва на този квадрат със звездата по средата.
А това още повече зарадва Марий.
Цезар наля две чаши с най-доброто фалернско вино от избата си и без да го разрежда с вода, изпълнен и той с родителска гордост, подаде едната на зет си.
— За твоя син и мой внук, Гай Марий — поздрави го той. — Наздраве и за двама ви!
И така, когато в края на март консулът Квинт Цецилий Метел отплава за Римска Африка заедно с Гай Марий, Публий Рутилий Руф, Секст Юлий Цезар, Гай Юлий Цезар Младши и още четири многообещаващи римски и италийски легиона, Гай Марий можеше да е спокоен за здравето на жена си и щастлив за това, че се е сдобил с наследник. Дори тъща му беше благоволила отново да му проговори!